Количка
0
0,00 лв.
Търсене
Горски пътник
От: Г. С. Раковски
Ново луксозно юбилейно издание на „Горски пътник“ по повод 200-годишнината от рождението на Георги С. Раковски
Публикувана в Нови Сад преди повече от век и половина, поемата е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Нещо повече, литературната критика приравнява значението на текста за българската национална митология с това на „История славянобългарска“.
Първо самостоятелно издание от 1958 г. насам
Сюжетът заимства епизоди от биографията на самия Раковски, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за редица изтъкнати революционни дейци. Легендарният Хаджи Димитър заявява, че „след прочитането на „Горски пътник“ ние станахме политически хайдути“.
Запазен е автентичният език на автора, като промените се отнасят единствено до съвременните граматически правила на българския език. Освен със своите полиграфически достойнства, настоящото издание съдържа над триста редакторски бележки, даващи необходими разяснения върху емблематичния възрожденски текст.
„Горски пътник“ и литературното наследство на Георги Раковски 7;Предговор българскому народу 13;Чяст първа 16;Замечания първия чясти Горскаго пътника 143;Бележки към замечанията 217.
„Горски пътник“ и литературното наследство на Георги Раковски
Името на Георги Раковски се нарежда сред тези на най-заслужилите българи от времето на Възраждането. Приносът му за революционното движение е безспорен, дори и ако засегнем само формирането на Първата българска легия през 1862 г. Изследванията му в областта на историята и етнологията също са популярни сред научната общност, макар и някои от застъпените там тези да са в противоречие със съвременната наука. На този фон литературните опити на Раков-ски остават сравнително неизвестни за широката аудитория, която го познава основно в качеството му на публицист в издаваните от него вестници „Дунавски лебед“ (Белград, 1860 – 1861), „Бъдущност“ и „Бранител“ (Букурещ, 1864).
Съби Стойков Попович, както е неговото рождено име, оставя сериозна следа в българската литература. Това отбелязват редица из-следователи, сред които акад. Михаил Арнаудов, проф. Кирил Топалов, проф. Николай Аретов, проф. Елена Налбантова, доц. Катя Станева, проф. Боян Вълчев и проф. Паулина Стойчева. Неговите творби се гру-пират в две големи категории – автобиографични и поетични.
Чрез автобиографичните текстове може да бъде проследен житейският път на Георги Раковски, който преминава през различни перипетии. Пример за такова произведение е „Показанията на Георги Македон“. Въпросните показания революционерът дава пред полицията във Влашко през 1842 г. след Втория браилски бунт. Самото прозвище Македон пък е комбинация от първото име на вуйчо му – капитан Георги Мамарчев, и Македонското дружество, като какъвто представител се легитимира самият Раковски. В текста авторът оневинява останалите арестува-ни и хвърля вината върху себе си, което не го спасява от смъртна присъда, впоследствие смекчена от наличието на гръцки паспорт.
Написаните през 1854 г. в две редакции спомени „Неповинен българин“ акцентират върху периода в родния Котел след завръщането му от Франция. Цялото му семейство бива наклеветено от местни чорбаджии, в резултат на което той и баща му Стойко са изпратени в Цариград, където биват осъдени на 7 години затвор. С подкупи и ходатайства пред великия везир Решид паша присъдата е съкратена на 3 години и половина.
По време на Кримската война (1853 – 1856) Раковски постъпва като преводач в главната квартира на османската армия в Шумен, с цел да снабдява руските войски със стратегическа военна информация, но е разкрит и изпратен в Цариград. По пътя той успява да избяга и организира чета от 12 души, която прехвърля Източна Стара планина, за да се присъедини към руските войски. След тяхното оттегляне тя се разпада, но водения от Раковски дневник, се превръща във важен из-вор за нейното съществуване. „Писмо до Иван Ст. Иванов“ от 1858 г., „План на житието ми“ и недовършената „Автобиография“ от 1866 г. допълват тази част от творчеството му. Според гл. ас. д-р Десислава Андреева той разкрива различните образи на героя – Културния човек, Затворника, Меланхолика, Вярващия, Жертвения агнец , Авантюриста, Бунтовника съзаклятник и Хайдутина войвода. Всички те, обединени от името Георги Раковски.
Друга основна част от творчеството на революционера са стихотворенията и поемите. Първото му стихотворение „Постъп (марш) български“ е написано в Свищов през 1855 г., точно преди заминаването му за Букурещ и Нови Сад. Установявайки се в Австрийската империя, Раковски се заема с редактирането на вестник „Българска дневница“, от който през 1857 г. излизат 18 броя. Година по-рано той отпечатва първата си поетична творба „Предвестник Горскаго пътника“.
В действителност тя представлява сборник от различни по своя жанр творби – елегиите „Отлъчие от България еднаго разпалената родолюбца българина в лето 1853“ и „Спомен месторождения“, една статия върху събитията през време на Кримската война, една сатира върху турската управия и една хумореска – „Просвета в Турско“. Акад. Михаил Арнаудов сравнява двете елегии с емблематични за новогръцката литература произведения на Александрос Ризос Рангавис и Панайотис Суцос, в които се търси упование в миналото в борбата срещу поробителя. Раковски разпространява „Предвестник Горскаго пътника“ дори в Галац , но именно заради тази творба той е принуден от австрийската поли-ция да напусне страната. Причината – в книгата пише срещу Османска-та империя, която по това време е съюзник на Хабсбургите.
Без съмнение най-значимото произведение на Георги Раковски е „Горски пътник“. Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани толкова натуралистично чрез разказа на четниците.
| ISBN | 9786197496758 |
|---|---|
| Тегло | 0.800000 |
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Българска история |
| Корица | твърда |
| Размери | 16х23 |
| Брой страници | 223 |
| Език | български |
Напишете вашето мнение
