Фантомна болка

Какво би направил, ако можешe да пренапишеш миналото и да си върнеш живота обратно

 Представете си, че след смъртта си, попадайки в отвъдното, получавате шанс да се върнете към живота и да изживеете още 33 години! Чудесна възможност, нали? Само че има едно условие – трябва да поправите своя фатална грешка. Не ви казват каква е тя, а вие не помните нищо – нито за себе си, нито за живота си.

Алексей получава този шанс и приема предизвикателството. Но за да поправи миналото, той трябва да се превъплъти последователно в трима души и да избере живота на един от тях за следващите 33 години. Трима души, загинали едновременно от ръката на убиец. 

„Ти си умрял, по-точно си убит. Но ти не си единствената жертва. По същото време са убити още няколко души. Ти не помниш, разбира се, кой от всички си бил – иначе играта нямаше да има смисъл...

Давам ти шанс. Онзи втори шанс, за който всички вие така отчаяно се молите. Ти ще живееш по девет дни като всеки един от тримата убити. Постарай се да ги разбереш и да ги обикнеш. Или пък да ги намразиш... каквото се получи. После ще се върнеш тук и ще направиш своя избор – ще посочиш в чий образ искаш да продължиш да живееш.“ 

С изтрити за земното си минало спомени, Алексей изживява последните девет дни на всеки от тримата убити. Той не знае защо трябва да се превъплъти точно в тези хора, защо са загинали, кой ги е убил, нито дали е един от тях. Но когато влиза в кожата им, по някакъв начин те му стават близки, в тях той открива нови и непознати емоции, потапя се в техните съдби, съпреживява болките им и се опитва да разреши техните дилеми.

Но къде в тази заплетена история е неговата собствена грешка? Как да я поправи? Какво би могъл да промени за девет дни? И как да реши на кого да даде шанс да живее още 33 години? Изборът е труден, а отговорността – колосално тежка.

"Играта“ се оказва сложна и пълна с изкушения и екзистенциални въпроси. Алексей не знае къде е попаднал – в Ада или в Рая. Не знае кой е този, който ръководи „играта“. И защо точно той е получил шанса да продължи да живее. 

Всъщност кой знае какво ни очаква след смъртта? Дали наистина се озоваваме в Ада или в Рая? Изправяме ли се пред някого, за да отговаряме за земния си живот? А може би адът и раят са в самите нас, през целия ни живот. Може би по-важното е как живеем днес, тук и сега, какви постъпки извършваме, какви решения взимаме и как се отнасяме с човека до нас.