Да заОбичаш хашимото

Книгата на Лидия е най-чисто човешко преживяване; дневник, написан с отворено сърце и искрено желание да помогне на всеки, който иска да се излекува. Да бъде следващият, успял да настрои съвършените инструменти на тялото си така, че то да победи болестта. Написана е с обич, уважение и респект към едно заболяване, което звучи като доживотна присъда.

Това, което Лидия избира да направи обаче, е не да води битка, а да разбере защо тялото ѝ боледува. Да остане в тишина и да осъзнае какви емоции, мисли, навици, страхове, болки и тъги са отключили вратата към заболяването. Повежда ни за ръка навсякъде, закриля с думите си, защото знае, че хората, които ще четат, имат нужда от нейния кураж.

Книгата е за всички, които ще се осмелят да тръгнат по пътя. Тя има и съвършено практична част, която е изключително полезна. Наричам подобни раздели „Щом някой може, мога и аз“.

Те са утешителни, защото знаеш, че не си сам, и всяко колебание, всеки въпрос, който би отключил страхове и съмнения, получава своя отговор.

С тези страници Лидия поема отговорност към читателите си.

Точно така, както първо я е поела към себе си и си е обещала да се излекува. Не е лесно да обобщиш, да систематизираш и да поднесеш достъпно, понякога дори забавно, толкова много информация. В този текст са отразени много от най-тревожните констатации за нас, модерните хора: не дишаме, не се движим достатъчно, не се храним умно, не умеем да бъдем истински господари на мислите си и още много.

Радвам се, че „Да заОбичаш хашимото“ тръгва към своята публика, защото вярвам, че ще помогне на много хора да осъзнаят собствената си сила и напълно здрави да продължат напред.

Мира Лазарова, журналист

За трите месеца с Програмата успях да преоткрия себе си, успях да изляза от зоната си на комфорт, успях да видя доста от нещата, които ме спират да обичам и да приемам себе си такава, каквато съм, и разбрах, че да плачеш, не е слабост.

Благодаря ти, Лидия, че беше винаги готова да поговорим, когато имах нужда от помощ и съвет. Изградих много добра основа, която ще ми помогне в по-нататъшното пътешествие към себе си. Благодаря, че споделяш всичко това с нас!

А. М., Германия, участник в първата Програма „Да заОбичаш Себе си“