До известна степен дължа тази книга на пандемията. Именно по време на локдауна у мен се появи потребността от подреждане на по-ранното ми есеистично творчество не само от последната, но и от предишни години. От известно време обичам да наблюдавам себе си и начина си на писане от позицията на „разказвач от четвърто лице“.
Този вид свързана с психологията авторефлексия, която все още остава за мен близка и представлява първия език, през който чета света, е основата на повечето от тези текстове. Допълнително откривам сама за себе си какво удоволствие ми доставя лекционната форма. Говоренето и директното обръщение към хората, които ме слушат, дава енергия, каквато не притежава текстът, обречен на самотен прочит.
Олга Токарчук