Забързани в житейския си път, понякога загубваме себе си. Забравили сме какво сме мечтали, какво сме искали да бъдем. Без човек да знае какво представляват и как функционират неговите същности, няма как да разбере от какво имат нужда те. Осъзнаването на нашите Дух, Душа и Тяло е дълъг, но възможен път. Важното е да разберем, че ние сме душа във физическо тяло, а не обратното. Тогава се сменят гледната точка и основният приоритет, а той не е материалното.
Тялото ни винаги изпраща сигнали. Подготвени ли сме да ги уловим? Трябва ли да чакаме да дойде болката, за да обърнем внимание на себе си? Душата ни изисква специално внимание. Нашите емоции са в основата на същността ни. Границата на добро и зло, правилно и грешно е мярката, която не бива да се прескача. Всичко трябва да е умерено, да има баланс.
За да виждаш (не просто да гледаш), ти трябва Познание. За да слушаш (не просто да чуваш), ти трябва Сърце. За да чувстваш (не просто да усещаш), ти трябва Душа. За да живееш (не просто да съществуваш), ти трябва Любов. За да вярваш, трябва просто да Вярваш – безусловно.