Качил се чичо Пейо на кобилата си и тръгнал за града. Пътят му минавал между градините и над главата му се надвесвали клони, отрупани с узрели череши.
Спрял кобилката си чичо Пейо, опрял краката на стремената, поизправил се малко и почнал да бере. Бере, яде, бере, яде и си мисли:
„Както съм сега, да има някой да каже на кобилката: "дий!" - ще падна да се пребия.“
Както си мислил чичо Пейо, тъй, без да иска, изплеснал му се езикът и казал:
- Дий!
Кобилката тръгнала и чичо Пейо се намерил на земята.