Брачни халки и разбити съдби (Милиардери с черни вратовръзки, кн.2), с цветни порезки

Денят щеше да е лош, ако съдех по това как започна сутринта ми.
Първият знак дойде още щом се протегнах в леглото и открих, че мястото до мен е студено и празно.
Продължих да плъзгам ръка по копринените чаршафи с надеждата, че ще докосна мъжа, когото очаквах да е на една ръка разстояние от мен. Отворих широко очи и когато пак не го видях, установих, че стаята ми е съвсем празна. Надигнах се с усилие и придърпах чаршафа около себе си. Потръпнах, когато се огледах наоколо и си спомних какво се беше случило тук през изминалата нощ... и какво означаваше това, че той ме е оставил сама на сутринта.
Протегнах ръка по възглавницата му. Беше студена, но все още долавях аромата му. Пъхнах длан под нея с надеждата, че там може би има нещо. Той винаги оставяше бележка, ако все още спях, когато си тръгваше.
Но там нямаше бележка.
Някога имах бавачка, която силно вярваше в силата на вселената. Бавачката ми се кълнеше, че тя винаги намира начин да ти подскаже дали нещо е правилно... или пък грешно. Преди още да бях отворила очи онази сутрин, шестото чувство ми подсказваше, че нещо не е наред.
То само се засили още повече, когато претърсих празния апартамент, но не намерих никакви следи от него. Сякаш Блейк никога не бе идвал тук.
Проверих телефона си, но нямах съобщения от него.
Той работеше като шофьор за семейството ми вече доста години и откакто ме целуна за първи път, винаги ми казваше кога ще се върне от работа. Оставяше ми бележка, есемес или нещо друго. Винаги държеше да знам, че мисли за мен.
А сега нямах нищо. И това нямаше да ме притеснява, ако не бяхме направили това, което направихме през изминалата нощ.
Страхът се загнезди дълбоко в костите ми, когато се опитах да му се обадя, но веднага се включи гласова поща. Опитах още три пъти, преди да се откажа. Тъкмо се канех да захвърля телефона си и да забравя за всичко това, когато апаратът започна да звъни.
На екрана се изписа името на баща ми. Отново ме обзе чувството, че нещо не е наред, че нещо ужасно се е объркало.
Надявах се, че татко се обажда просто за да попита дали не искам да обядвам с него, затова не му вдигнах.
Сърцето ми биеше учестено, докато чаках да видя дали ще позвъни отново. Отдавна не се бяхме виждали. Може би той наистина просто искаше да хапнем някъде заедно. Или пък предстоеше някакво събитие, за което не знаех, но той очакваше да присъствам.
Вече знаех, че не беше нито едното, нито другото, когато той позвъни отново. Баща ми никога не звънеше повече от веднъж. Винаги очакваше аз да го потърся веднага щом видя, че имам пропуснат разговор с него.
Закрачих нервно в банята, опитвайки се да реша какво да правя. Знаех, че е безполезно да го игнорирам, затова сложих телефона върху студения мраморен плот и плъзнах пръст по екрана, за да приема обаждането. Включих на високоговорител. Ръцете ми вече трепереха. Стомахът ми се беше свил на топка и не можех да държа апарата в ръце.
– Здрасти, татко – успях да изрека аз със свито гърло.
Заради високоговорителя от другия край на линията отекна дълбока въздишка. Въздишка на разочарование. Цял живот бях правила всичко по силите си, за да не чувам такива въздишки от него. Тази звучеше особено зле.
– Уинифред – каза хладно той, – ела в офиса ми. Веднага.
И затвори, преди да съм успяла да попитам каквото и да било.
Това беше лош знак. Толкова лош, че замръзнах намясто, взирайки се в отражението си в огледалото. Продължавах да стискам увития около тялото си чаршаф и изведнъж се почувствах засрамена от случилото се през изминалата нощ.
В продължение на месеци бях намирала различни начини да кажа на Блейк, че не съм готова да си легна с него. Знаех, че не трябваше да правя каквото и да било с някой от служителите на семейството ми, но въпреки това го направих. И тъй като знаех, че това, което правим, не е редно, внимавах нещата да се развиват бавно.
В крайна сметка обаче през изминалата нощ вече не исках да казвам „не“.
Имах чувството, че той се влюбва в мен – че и двамата се влюбваме един в друг. И бях готова да направя следващата крачка, надявайки се, че тя ще бъде да кажем на семейството ми.
Но вместо това се събудих сама, след като му дадох това, за което ме молеше от месеци.
Какво ли означаваше това?
Опитах се да потисна страха и несигурността дълбоко в ума си. Той беше планирал вълшебна нощ за мен. Беше ме изненадал с това, че го заварих в апартамента си, когато се прибрах у дома от събитие, организирано от семейната ни компания. Беше приготвил вечеря и беше запалил свещи в банята.
В крайна сметка не бях сторила нищо лошо, когато най-накрая се поддадох на напрежението помежду ни.
Поех си дълбоко дъх и взех четката за коса от тоалетката. Прокарах я през дългата си червеникава коса. Беше по-сплетена от обикновено и се опитах да разплета възлите, които вероятно се бяха образували, защото Блейк бе заравял пръстите си в нея през изминалата нощ.
Нямах време да се опитвам да я прибера в красива прическа, така че реших просто да я вържа на стегната конска опашка и да си сложа лента за коса. После си сложих само спирала и малко руж, опитвайки се да придам малко цвят на лицето си. Кожата ми, която така или иначе си беше бледа, в този момент бе съвсем лишена от цвят заради обзелото ме притеснение.
Знаех, че вече закъснявам. Баща ми не ми беше оставил време за размишления, защото вече ме очакваше в офиса си. Ако се забавех още малко, докато се приготвя, той със сигурност щеше да се вбеси още повече.
Не се изненадах, когато видях, че Рик ме чакаше във фоайето. Той бе застанал до Франклин, любимия ми портиер. Съчувствената полуусмивка, с която ме посрещна Рик, ми подсказа достатъчно.
Бях загазила.
– Колко е зле работата, Рик? – осмелих се да попитам най-накрая аз.
Очите му се стрелнаха за миг към моите в огледалото за обратно виждане.
– Той не спомена нищо на никого. Казаха ми само да дойда да те взема и да побързам.
Облегнах се назад на черната кожена седалка и по тялото ми премина ледена тръпка.
– Значи положението е наистина зле – измърморих под носа си аз и проверих отново телефона, но не, пак нямаше нищо от Блейк.
Страхът така и не ме напускаше. Дори се усили по време на краткото пътуване до сградата, в която се помещаваха офисите на семейната ни компания.
Качването с асансьора до етажа на баща ми сякаш продължи цяла вечност. Мислех, че Рик ще дойде с мен, но той отказа и остана да чака във фоайето. Той никога не чакаше във фоайето. Нещата станаха още по-подозрителни в мига, когато Луис, асистентката на баща ми и жена, която ми беше почти като леля, дори не вдигна глава от компютъра си, за да ме погледне.
– Добро утро, Луис – поздравих я мило аз, надявайки се да я накарам да ми обърне внимание, но тя не го направи.
– Той те очаква – отвърна тя, все още отбягвайки да ме погледне в очите.
Аз само кимнах.
По-добре беше да приключим с това. Наистина не можеше да е чак толкова зле, нали? Най-лошото нещо, което някога бях правила, бе да изляза с мъж, който работеше за семейството ми. Не би трябвало да го правя, но пък и не беше краят на света.
Винаги съм правила това, което ми се казваше. Това единствено нещо не можеше да е причина баща ми да ми е чак толкова ядосан. Единственият проблем бе в това, че никога не бях правила нищо друго. Това бе единственото, което ми хрумваше, когато си помислих какво ли би могло да е толкова спешно.
Но пък може би въпросът все пак нямаше нищо общо с мен. Може би нещо ставаше с компанията. Семейството ми бе в бизнеса с луксозни хотели от поколения насам. Знаех, че татко напоследък работеше по някои големи проекти и сега повече от всякога имаше нужда от мен. Трябваше да заставам в центъра на общественото внимание, така че всички да видят, че семейството ни е приятелски настроено.
Вратата на офиса му ми се стори по-тежка от обикновено, когато я побутнах, за да вляза. Огледах просторния му офис и се изненадах, когато не го открих седнал зад бюрото си. Когато погледът ми най-сетне го намери, стомахът ми рязко се сви на топка.
Той се намираше в далечния ъгъл на стаята и държеше стъклена чаша за уиски в ръка. Все още беше сутрин. И въпреки че баща ми бе известен с това, че пиеше повече, отколкото би трябвало, обикновено не го правеше толкова рано през деня.
– Татко? – казах аз и думата прозвуча повече като въпрос. Устата ми беше пресъхнала от притеснение.
Той изопна гръб, все още загледан навън през прозореца на офиса. Тази сграда разполагаше с една от най-хубавите гледки в града. Просто се изненадах, че баща ми гледаше в онази посока и се беше обърнал с гръб към мен с питие в ръка, когато през повечето време той седеше зад бюрото си.
– Седни, Уинифред – каза той със сух тон, лишен от всякаква емоция.
Опитах се да не се намръщя, защото използва пълното ми име. Така се е казвала прабаба ми и в действителност никой не ме наричаше Уинифред. Аз бях просто Уини. Но баща ми се обръщаше така към мен винаги, когато го разочаровах.
Масивният офисен стол в другия край на бюрото му издаде силен скърцащ звук, когато го издърпах леко назад. Седнах колкото можеше по-тихо, опитвайки се да не вдигам повече шум от необходимото.
– Наред ли е всичко? – попитах и веднага се намразих колко кротко прозвуча въпросът от устата ми.
Винаги съм била тиха по природа. Може би защото животът ми винаги е бил предварително планиран без мен. Никога не е имало какъвто и да било смисъл да говоря или да изказвам мнението си.
– Татко? – осмелих се да попитам отново и кожата ми настръхна от притеснение, защото той продължаваше да мълчи.
После въздъхна шумно и със съжаление. Най-накрая се обърна с лице към мен и щом погледите ни се срещнаха, топката в стомаха ми се стегна още повече. Изражението на лицето му показваше само огромно разочарование.
Баща ми продължи да ме гледа право в очите през цялото време, докато вървеше към стола си. Той изскърца под тежестта му. Кокалчетата на пръстите на баща ми побеляха – толкова яростно стисна страничните облегалки.
– Имаме проблем. Голям проблем – каза той строго.
Кракът ми нервно потропваше по пода. За щастие, баща ми не забеляза. Той не харесваше проявите на слабост и аз не исках да види колко силно ме бяха разтърсили думите му.
– Какъв проблем точно? – попитах и адреналинът ми се покачи.
– Такъв, който се дължи на някои ужасни решения, които си взела наскоро.
Преглътнах с усилие буцата в гърлото ми. Баща ми използва тишината като възможност да отвори чекмеджето на бюрото си и да извади една снимка. Зяпнах от изумление, когато видях кой бе на снимката... и какво се случваше на нея.
– Какво? – попитах задъхана аз. През цялото ми тяло пробягна неприятна тръпка.
– Има и още много други като тази – процеди през зъби баща ми. – Както и видео – добави той в последния момент.
– Не разбирам... – примигнах неколкократно, опитвайки се да спра парещото усещане в очите си. Това не беше възможно.
– Блейк ги е оставил при асистентката ми тази сутрин. Той се е прицелил в семейството ни, Уинифред. Как е възможно да си била толкова глупава?
– Той... какво? – Гласът ми замря при втората дума.
Бях шокирана, че изобщо можех да издам какъвто и да било звук при всички чувства, които бушуваха в този момент в мен.
– Той иска да унищожи семейството ни като някаква форма на отмъщение. Заплашва да изпрати това на всички големи редакции.
– Отмъщение за какво?
През изминалата нощ се бях питала дали постепенно не се бях влюбила в този мъж. Мислех, че знам всичко, което трябва да се знае за мъжете като него. Тайният ни романс продължаваше толкова дълго зад заключени врати, че бях решила, че изминалата нощ е стъпка към нещо ново.
Но се оказа, че това бе началото на края.
– Все още изясняваме подробностите. Той не посочи конкретна причина. Каза, че не се налагало и че властта била в неговите ръце, не в нашите.
Облегнах се назад в стола си – опасявах се, че сърцето ми ще изскочи от гърдите ми – толкова силно биеше.
– Мислех, че с него...
– Ясно е, че нищо не си мислила – прогърмя гласът на баща ми. Опитах се да не подскоча стреснато при отровата, с която бяха пропити думите му. – Как е възможно да си била толкова глупава? От колко време продължава всичко това?
Цялата се разтреперих, докато се опитвах да измисля как да отговоря. Нито едно извинение не би било достатъчно за него. Не знаех дали изобщо имам някакво извинение. Бях заслепена от нещо, за което вярвах, че е било любов.
Блейк бе изчакал търпеливо двамата да спим заедно.
Разбира се, виждах, че се дразнеше много, когато все си намирах извинения да му отказвам, но въпреки това той бе чакал. Беше нежен и внимателен, а аз му бях повярвала, че ме обича.
Бях повярвала, че аз съм влюбена в него.
– Миналата нощ за първи път ние... – Думите ми замряха.
Не знаех защо се срамувам да му кажа, че сме правили секс. Очевидно той вече знаеше, след като Блейк му беше изпратил снимките... и видеото... на това преживяване.
Баща ми отвори уста в опит да проговори, но телефонът му звънна и го прекъсна.
– Ало? – процеди той и сбърчи вежди толкова свирепо, че в средата на челото му се образуваха две дълбоки бръчки. – Изпратете го да влезе – каза той на човека от другия край на линията.
Стомахът ми се сви. Баща ми със сигурност не можеше да говори за Блейк...
Тъкмо щях да го попитам кого има предвид, но не ми се удаде такава възможност. Вниманието на баща ми се насочи от телефона към нещо над рамото ми. Вратата се отвори, а аз едва успявах да чуя нещо през шума на собствената ми кръв, която пулсираше в ушите ми.
Не очаквах да влезе Блейк. Но определено не очаквах и мъжа, който престъпи вътре.
Настойчивият му поглед бе прикован право в мен.