Почитателите на литературата познават Ивинела Самуилова като един от най-четените и обичани български автори. Вече 10 години нейните истории получават възторжени отзиви от читателите. Автор е на девет книги, сред които: „Животът може да е чудо“, „Къде отиваш, пътнико?“, „Гатанки от небето“, „Бабо, разкажи ми спомен“, „Тъй рече баба Ега“, „Пътеписи за душата на България“, „И замириса на бабини гозби и спомени“.
Сред отличията, получени от Ивинела Самуилова от името на читателите, са първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“, призът „Носител на всенародната любов“, четвърто място в националната литературна надпревара „Моята любима книга“ и голямото признание „Любима книга на България“.
Но може би не толкова много хора знаят, че Ивинела Самуилова има и опит като преводач от испански и английски език. Сред преведените от нея книги са „Щастието е чаша чай с теб“, „С вкус на прясна лимонада“, „Забранява се неверието в съдбата“ и „Времето на жените без часовник“ от Мамен Санчес, „Животът е приказка“ от Ж. Солер и М. Конангла, „Креативност“ от Михай Чиксентмихай и др.
В интервю за ikhermes.bg преди 2 години Ивинела споделя, че в ролята си на преводач предпочита да работи върху художествена литература, и добавя: Вероятно това е компенсаторно, понеже в „свободното“ си време чета само нехудожествена литература, за да се подготвям за моите книги. Иначе ми харесва да превеждам и от двата езика – различно е предизвикателството. Испанският е многословен и за да звучи добре текстът на български, трябва, в известен смисъл, езикът да бъде „озаптяван“, докато на английския – точно обратното – понякога е нужно да му се „помага“.
За работата си по „Креативност“, труд, който обединява трийсетгодишни проучвания за това как живеят и работят творческите личности, авторката споделя: Най-стойностното в труда на Чиксентмихай е срещата с цяла плеяда изключително интересни, велики творчески личности от началото на XX век, които споделят своя опит: как са открили призванието си, какво ги е вдъхновявало, кое е обусловило тяхното развитие и какво е отключило и подхранва творческия им потенциал. Заразяващи примери на хора, които са творили в друга епоха, когато това, което са създавали, не е било подчинено единствено на консумеризма.
Работата по романа „Времето на жените без часовник“ от Мамен Санчес определя като „отмора“ след сериозния текст на Чиксентмихай: Всъщност Мамен Санчес се е вдъхновила за тази книга от личната история на авторката на „Да убиеш присмехулник“ – Харпър Ли. Читателите лесно могат да открият паралелите между живота на Харпър Ли и този на героинята на Мамен Санчес – Естела Валиенте: възрастна писателка, издала преди половин век една-единствена книга, удостоена с престижна литературна награда и превърнала се в най-четената творба на всички времена. Но авторката избира да живее в пълно уединение, обгрижвана от сестра си, а личната и литературната й съдба крие много загадки. Сюжетът е точно за перото на Мамен Санчес, в чиито книги винаги се преплитат няколко линии, има съспенс, изненадите не спират до последната страница, а историята е разказана по завладяващ начин. Щеше да е интересно, ако Харпър Ли участваше в интервютата на Чиксентмихай...
В момента Ивинела Самуилова работи върху превода на още две заглавия, които ще излязат с логото на ИК „Хермес“. Можем да загатнем, че те са класически литературни произведения, които и до ден днешен вълнуват читателите по света.
Ако искате и вие да се потопите в историите на Ивинела Самуилова, може да го направите ТУК.