2021 година е много специална за Ивинела Самуилова. През 2011-а за първи път на българския пазар се появява „Животът може да е чудо“ и вече 10 години продължава да вълнува читателите със своето послание и мъдрост.
Разказана по автентичен, затрогващ и личен начин, историята на Ади показва живота на голяма част от хората днес – живот, поставен в рамки от едно общество, което определя вместо нас кое е „възможно и невъзможно“, „реално и нереално“, „постижимо и непостижимо“, „приемливо и неприемливо“.
В „Животът може да е чудо“ за първи път се запознаваме и с Ади – героиня, чиято история проследяваме и в следващите книги на авторката: „Ако животът не е чудо“, „Жената, която търсеше любовта“ и „Къде отиваш, пътнико?“.
Ади от малка безрезервно вярва, че животът й ще е необикновен. Постепенно обаче зацикля в рутината на ежедневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила истинската си самоличност. Ади вярва, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възстанови отново целостта на разпиляната си (в различни роли) личност. Тогава среща по-особения психолог Алексей (прототипът е реален човек!), който й помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл.
Необикновените уроци на Алексей, започнали с мъничко парче синьо сирене и огромна вилица, разкриват практически как можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в ежедневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само така е възможно да превърнем обикновения си живот в необикновено преживяване.
Според Ивинела задължителното нещо, което трябва да включите, когато четете „Животът може да е чудо“, е чувството си за хумор.
Ето какво споделя авторката в интервю за ikhermes.bg:
Радва ме, че тази книга и сега продължава да намира почти толкова нови читатели, колкото и след публикуването й преди десет години. Може би причината е, че все още е актуална – и за мен, и за читателите. Посланието, което предавам чрез нея, и днес е мое верую, доразвито и надградено в следващите ми книги, а интересът на читателите е индикатор, че това послание не е изчерпано.
Тази година с ИК Хермес ще отбележим юбилея на романа ,,Животът може да е чудо“ с „Наръчник за практическо чудослучване“, както го наричаме все още неофициално. Сборникът съдържа 75 статии, отговори на въпроси, които с Алексей Бъчев сме давали на читатели във връзка с техни проблематични житейски ситуации. Алексей, както знаят читателите ми, е прототип на главния герой – необикновения психолог от „Животът може да е чудо“. Мисля, че е много навременно да напомним за неговия подход към реалността в момент, когато жизнеспособността на мнозина е в ступор – скована от страх, отчаяние и безверие.
Вдъхновяващи цитати от „Животът може да е чудо“
„Той им даваше за пример безбройните антистрес програми, чиято основна идея е да научат хората да релаксират. „Защо вместо това не научим хората как да не се стресират? – риторично питаше Алексей. – Значи, те си се стресират, ние ги релаксираме, те си се стресират, ние ги релаксираме... и така до безкрай – палеше се той. – Всъщност хората вече имат това знание в себе си – разсъждаваше Алексей – и ние просто трябва да му дадем път. Затова трябва да излезем от тази проблем правеща логика, която е забита в главите ни от раждането.“
Много й допадеше и друго, на което акцентираше Алексей, а именно, че за да решат някаква проблемна ситуация, беше най-добре да извадят от нея цялата сериозност.
„Сериозността е нещо много страшно“ – бе казал веднъж Алексей и ги бе попитал дали са чували израза ,,сериозен като инфаркт“.
– Сериозните хора получават инфаркти – каза сериозно той. – Те принуждават потенциала да им създава пречки не само вътре в тях. Вътрешните пречки започват да пораждат възпрепятстващи събития във външната им реалност. Сериозността е вид отношение към живота, което е много тежко, негъвкаво и ограничаващо, и освен това сериозността е най-сериозната пречка пред проявата на потенциала – беше обяснил Алексей.“
„За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.“
„Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен – щастлив.“
„– Но е добре да прецизираш изискванията си и да ги конкретизираш, както и да използваш само положителни изрази – например не казвай „да не пие“, а кажи „да е трезвеник“. Има една особеност, че светът като че ли не възприема „не“-то.
– Как така? – попита приятелката й.
– Не-оранжева катерица – каза Ади и попита, както и Алексей беше попитал нея преди: – За какво си помисли?
– За оранжева катерица – отговори жената.
– Ето за това става въпрос – както твоят мозък не отчете „не“-то и ти показа оранжева катерица, въпреки че тя трябваше да е „не-оранжева“, така явно действа този принцип на по-мащабно ниво. Затова, ако искаш не-оранжева катерица, трябва да кажеш каква катерица искаш точно в позитивна форма.“
„Даваше си сметка, че сигурно има хора, които коментират зад гърба й колко е ,,потайна“, но това беше нищо в сравнение с малкия град, където хората като че ли осмисляха и запълваха празнотите в собствения си живот с всевъзможни коментари за битието на другите.“
„Вятърът понесе листа от дърветата, които обграждаха алеята от двете й страни, и те се завъртяха около Ади.
– Здравейте, листенца! – усмихнато ги поздрави Ади, при това на глас. В този миг се усети и хвърли поглед зад себе си, но там нямаше никого. Не можа обаче да не си помисли за евентуалната реакция на някой случаен минувач към ведрия й поздрав към падащите листа и се разсмя.“
Повече за книгите на Ивинела Самуилова може да видите ТУК.