Ивинела Самуилова е един от най-популярните и обичани съвременни български писатели, а през последните години се наложи и като преводач от испански и английски език. Интересен факт е, че тя е и любител на пътешествията, за които често споделя истории и снимки в социалните мрежи. Тези приключения й носят и творческо вдъхновение, кoeтo тя претворява в книгите „Къде отиваш, пътнико?“ и „Пътеписи за душата на България“.
В късната пролет на 2013 г. Ивинела Самуилова, заедно със сина си, поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. Те извървяват пеш 320 км по маршрута, известен като Камино, и стигат до Finis Terrae – мястото, смятано в древността за края на света. Писателката признава, че е тръгнала на Камино заради Ади – необикновената и забавна героиня от романите й, покорила сърцата на хиляди читатели.
През „Животът може да е чудо“ до „Жената, която търсеше любовта“, Ади измина дълъг път (през много смях и малко сълзи) и стигна до удивителни открития за живота и любовта. През цялото време тя бе много смела в това да бъде много искрена, да бърка дълбоко в душата си и да вади на показ това, което понякога предпочитаме да скрием от себе си, споделя още Ивинела на страницата на своя блог.
И въпреки че в „Къде отиваш, пътнико?“ Ивинела пише от името на Ади, в книгата тя е преплела своите преживявания и духовни открития по пътя. На Камино истината е различна от реалността. На Камино всички бариери изчезват. Включително физическите и финансовите. Видях хора със сериозни физически увреждания, срещнах и такива, които не идват с пари, а си ги изкарват там. А пък за времето – то така или иначе е относително. По някакъв странен начин Пътят е друга, магическа реалност, при това не външна, а отвътре, и точно там възможното минава отвъд всичко, което можем да си представим – разказва още писателката.
След възторжения прием на романа й „Бабо, разкажи ми спомен“, избран от читателите за любима книга на България за 2016 г., с „Пътеписи за душата на България“ Ивинела Самуилова ни предлага различно по жанр, но не по-малко вълнуващо осмисляне на темата за родното.
Този сборник с пътеписи не е просто пътеводител. Всеки разказ за пътешествията на авторката до различни кътчета на страната носи дълбоко послание. Неочакваните срещи по пътя, поетичното преживяване на природата, провокативният поглед към историята, задълбоченото вникване в традицията, споделените съкровени мисли и искрената емоция ни повеждат през прелестите на земята към дълбините на душата на България. Поднесени увлекателно, с лекота, затрогващо, но и с типичния за авторката свеж хумор, петнайсетте истории завладяват, вдъхновяват за пътешествия и разпалват любовта към родното.
За написването на „Пътеписи за душата на България“ Ивинела разказва:
След приключването на „Бабо, разкажи ми спомен“ с мен се случи нещо необичайно. За пръв път нямах желание за писане. Тоест, нямах желание да пиша друго. Обикновено още преди да представя поредната си нова книга, вече живея с идеята за следващата. Бързо се пренастройвам. Махала Небесна обаче се оказа пространство, от което не исках да си тръгна. Исках да продължавам да пиша тази книга и така да остана на това чудно място. Вдъхновението да започна нова книга се появи по време на едно пътуване, когато ме осени прозрението, че махала Небесна може да бъде открита навсякъде. Защото, ако тя е алегория за душата на България, то тази душа не е само под любимия ми връх Марагидик в сърцето на Балкана, а може да бъде усетена из много други кътчета на родината. И така, вместо да го пълня със сълзи, сложих в куфара малко багаж и превърнах страстта си да пътешествам из България в литературна мисия.
Личен архив
Така че, уважаеми читатели, макар и различен по форма, лично за мен сборникът „Пътеписи за душата на България“ е естествено и логично продължение на историите от махала Небесна. За разлика от романа обаче, историите в него са истински и дават възможност на всеки от вас реално да се докосне и да съпреживее богатствата на българската земя и душа.
Ако искате и вие да се потопите в историите на Ивинела Самуилова, може да го направите ТУК.