„Понякога най-простите неща са най-прекрасни!“

 

Луиз Дъглас е британска писателка, чиито романи са богати на мистерия и напрегната атмосфера. Нейните книги изследват тъмни семейни тайни, вина и заплетени сюжетни линии. „Лятото на лъжите“ е най-новият ѝ роман.

Действието на романа се развива в крайбрежното британско градче Моранез на фона на бушуващи горски пожари, летният пейзаж е потопен в зной, а за  детективската агенция „Тусен“ предстои изключително напрегнат случай: деветнайсетгодишната Брайъни изчезва от спокойното английско градче, където живее със семейството си. Тя страда от сериозно заболяване и без необходимите лекарства животът ѝ е поставен в опасност.

Мила Шепърд, която работи в „Тусен“, се заема да намери Брайъни като съчетава работата с грижите за племенницата си, след като сестра ѝ Софи и съпругът ѝ Чарли загиват при загадъчен инцидент с лодка в океана. Има съмнения, че инцидентът може да е бил инсцениран, а когато откриват части от потъналата лодка загадката се заплита. Дали усилията на Мила и нейните колеги ще дадат резултат и ще успеят ли да намерят момичето преди да е станало късно?

„Такъв е  животът – отплеснеш се за миг и всичко отива по дяволите“

„Такъв е животът… Тръгнеш от нейде и се носиш насам-натам, уж според желанията си, но най-вече от сили, които са ти неподвластни.“

 

Луиз Дъглас преплита няколко сюжетни линии: изчезването и опитите за спасяване на Брайъни и търсенето на истината за Софи и Чарли, което оформя динамичен и многопластов трилър. Образите, които Луиз Дъглас създава, са пълнокръвни и човек няма как да не се впусне в разследването заедно с тях. Динамиката на сюжета и постоянните обрати засилват усещането за истинност.

„Лятото на лъжите“ е увлекателен мистериозен трилър с доза романтика и психологическо напрежение. Луиз Дъглас засяга темите за вина, отговорност и нуждата от истина, дори когато тя може да бъде разрушителна.

„Лятото на лъжите“ е от онези книги, които не просто разказват история, а те вкарват в нея – с атмосфера, която тежи като горещ летен въздух, с герои, които са повече от имена на страници, и с напрежение, което не те пуска до последната страница.

„Не е ли странно как някои места изпадат в немилост и не е ли тъжно, че нищо не остава такова, каквото е било…“

Автор на текста: Темелина Бънова книжарница „Хермес“ - Стамболийски