България и Сирия в "Ерата Асад"

В монографията за пръв се изследва развитието на политическите позиции на България и Сирия по водещите близкоизточни проблеми в периода на управление на Хафез и Башар Асад и развоя на българо-сирийските политически и стопански връзки. В тези години Сирия се превръща в ключов фактор в Близкия изток, а реформените инициативи и силовото поддържане на баасисткия режим предизвикват нееднозначни оценки и реакции сред сирийското общество. Същевременно анализът се основава на разбирането за взаимното влияние между глобалните процеси и съревнованието между водещите международни фактори, от една страна, и външнополитическите амбиции на регионалните сили, от друга, при формирането на близкоизточната динамика и за развитието на българската и сирийската близкоизточна политика и на двустранните отношения в продължителния период от 70-те години на ХХ до началото на ХХІ век.

Проследени според възникването им в хронологически ред, дискутираните в изследването проблеми са:

- палестинският въпрос, който е водещ за региона и поради това – важна тема по постигане на тактически разбирателства и пораждащ несъгласия между София и Дамаск;

- развитието на сирийско-израелското противопоставяне с неговите проекции на глобално ниво и изходящите от това водещи принципи на единомислие и противоречия между България и Сирия;

- сирийските възможности за направляване на ливанското вътрешнополитическо развитие и външна политика, даващи допълнителен мотив на София за поддържане на стратегическото партньорство с Дамаск във времето на Студената война;

- кризисните процеси в Близкия изток през 90-те години на ХХ – началото на ХХІ век и сирийската гражданска война, по които България и Сирия формулират различни оценки и подходи в съответствие със своите вътрешно- и външнополитически приоритети.