Събужда се в болничното си легло – без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад – на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов.
За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки – най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев...
„Авиатор“ е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. Кои събития си струва да помним? Какво може да е по-важно от справедливостта?