Архипелагът на един друг живот

По границите на руския Далечен Изток, в дъха на Тихия океан, лежат земи, които сякаш избягват от историята…

Продължително мъчително преследване на опасен и въоръжен избягал от лагер затворник, „враг на народа“, странен мълчалив диалог между един изтощен войник и тайнствената жертва. Кой е този престъпник с множество лица, които Павел Гарцев и неговите спътници трябва да заловят в необятната тайга? Когато Павел узнае истинската идентичност на беглеца, животът му ще се преобърне завинаги.

Ловът придобива вълнуващо измерение, докато на хоризонта се очертава Шантарският архипелаг: където „един друг живот“ става възможен сред ледовете, подкрепян от крехката топла вечност на любовта.

Болезнени приключения, поетика на природата, размисли за грозния лик на сталинизма, за изчезващите човешки ценности в задъхания разказ на един от най-значимите френски писатели.

***

Андрей Макин е роден в Красноярск през 1957 г. Завършва философия в Московския университет, преподава в Педагогическия институт в Новгород и сътрудничи на списание "Современна чуждестранна литература".

Започва да пише още по време на Перестройката, когато избира да живее във Франция. Владее прекрасно френски език благодарение на баба си, която има френски произход.

Животът му в Париж отначало е много труден – живее като бездомник, прехранва се с преподаване на руски и пише романи на френски език, но дълго не намира издатели…

През 1995 г. за книгата си "Френското завещание" Андрей Макин печели "Гонкур" – за първи път в историята на френската литература премията е присъдена на руски писател. Авторът получава френско гражданство, защитава докторска дисертация в Сорбоната. Написал е десетки произведения, сред които: "Исповед на разжалвания знаменоносец" (1992), "Престъплението на Олга Арбелина" (1998), "Реквием за Изтока" (2000), "Земята и небето на Жак Дорм. Хроника на любовта" (2002).

Макин е изключително популярен във Франция, макар да смята, че не твори в традициите на френската литература и дори, че голяма част от нея е "ширпотреба". Той казва, че е в тази чужда страна не се е пречупил, защото има съветска закалка, която руснаците не бива да пренебрегват.