Албум PHILIPPOPOLIS

Има книги, в които написаното за известен град или държава създава чувството за натруфена митологичност или премълчана недостатъчност - чувството, че споделеното е леко преувеличено или недоказано, а предполагаемото от съвременниците едва ли не е укривано сред ръкописите на историците.

Албумът "Филипополис" има за цел да популяризира не само богатото архитектурно наследство на античния Пловдив, но и да пресъздаде дейсвителния образ на града - така, както е изглеждал преди около две хилядолетия. Възстановката на града, на неговите най-важни обществени и жилищни сгради, укрепителна система и инженерни съоръжения - макар и до известна степен предполагаеми - се базира на точна археологическа документация, като е използвана литература и проучвания за архитектурата на древния Рим и неговите провинции.

Албумът е и ориентир сред лабиринта от епохи, застинал не в безмълвни руини, а прероден чрез разкази за миналото на града ни. Защото Филипополис е съвкупността от спомени, развалини и снимки, върху които времето е съградило вечността, надживяла суетата на мимолетната съвременност. Един град е история на нравите и обичаите, подредени като древен пъзел из калдъръмите на стръмните му улички, по булевардите, по къщите - история, надвесена от балкона на изминалото време, в очакване на следващия събеседник.

От авторите

There are books in which everything written about a well-known city or a country implies the feeling of a luxuriant mythology or a suppressed insufficiency, the feeling that the thing shared in slightly hyperbolized and unproved, and the thing supposed by the contemporaries, is little short of hiding among the manuscripts of the historians.

The "PHILIPOPOLIS" album aims to popularize not only the rich architectural heritage of ancient Plovdiv but also to recreate the real aspect of the city, just what it looked like about two thousand years ago.

The restoration of the city, its most important public and residential buildings, the fortification system and the engineering facilities, though somehow presumable, is based on an adequate archaeological documentation, as some literature and studies about the architecture of Rome and the Roman provinces, have been used.

The album is also a reference point in the labyrinth through the ages, not freezed in silent ruins but revived by stories about its past. And that is because Philipopolis is a combination of memories, ruins and pictures, on which the time has build the eternity that has outlasted the vanity of the transient present. A city is a history of traditions and customs, arranged like an ancient puzzle throughout the cobbles of the steep small streets, the boulevards, the houses, a history, leaned over the balcony of the past time, waiting for the next interlocutor.

From the authors