Този Емил от Льонеберя правеше пакости всеки ден. Но хубавото на Емил беше, че никога не повтаряше една и съща пакост два пъти, а винаги измисляше нови. Както когато качи малката си сетричка Ида на върха на мачтата за знамето. Или онзи път, когато вкара коня си в големия салон, където кметът празнуваше рождения си ден. Тогава всички се смяха много, всички освен кмета...И къде, мислите, се озова Емил след това?
Този Емил от Льонеберя правеше пакости всеки ден. Но хубавото на Емил беше, че никога не повтаряше една и съща пакост два пъти, а винаги измисляше нови. Както когато качи малката си сетричка Ида на върха на мачтата за знамето. Или онзи път, когато вкара коня си в големия салон, където кметът празнуваше рождения си ден. Тогава всички се смяха много, всички освен кмета...И къде, мислите, се озова Емил след това?