21 разказа

„Двайсет и един разказа“ – най-популярният сборник на Греъм Грийн – излиза за първи път на български. Историите на британския писател по стил и въздействие не отстъпват на големите му романи и подобно на тях засягат изконните теми за любовта и омразата, предателството и отмъщението, разкаянието и жестокостта, но този път разгърнати само на по няколко страници...

Започвайки с емблематичния текст „Разрушителите“, в който банда ученици унищожава къща, оцеляла при бомбардировките над Лондон, Грийн отваря вратата към богато разнообразие от теми, сюжети и послания, обединени от майсторското му перо. Читателят ще се смрази от кулминацията на детски рожден ден в „Краят на партито“, ще се разсмее с „Уви, бедни Мейлинг“ от звуците, които нечий стомах издава, и ще се натъжи от „Синият филм“ – в който зрял мъж се сблъска с бурната си младост.

Образци в жанра, всички истории в „Двайсет и един разказа“, излезли изпод ръката на един от най-талантливите писатели на XX век, се помнят дълго след края им.

Започвайки с емблематичния текст „Разрушителите“, в който банда ученици унищожава къща, оцеляла при бомбардировките над Лондон, Грийн отваря вратата към богато разнообразие от теми, сюжети и послания, обединени от майсторското му перо. Читателят ще се смрази от кулминацията на детски рожден ден в „Краят на партито“, ще се разсмее с „Уви, бедни Мейлинг“ от звуците, които нечий стомах издава, и ще се натъжи от „Синият филм“ – в който зрял мъж се сблъска с бурната си младост.

Образци в жанра, всички истории в „Двайсет и един разказа“, излезли изпод ръката на един от най-талантливите писатели на XX век, се помнят дълго след края им.

***

„Греъм Грийн е превъзходен разказвач с талант да представя местния колорит от първа ръка, с изострено усещане за драматичното, с усет към диалога и с умение да води читателя из своята проза.“
„Дейли Телеграф“

„Греъм Грийн е превъзходен разказвач с талант да представя местния колорит от първа ръка, с изострено усещане за драматичното, с усет към диалога и с умение да води читателя из своята проза.“
„Дейли Телеграф“