Легендата за Орлеанската дева, разказа с душа от майстора на думите Марк Твен
Романът, посветен на живота на Жана д’Арк е последната завършена творба от Марк Твен или Самюъл Лангхорн Клемънс, както истинското име на знаменития писатели.
Историята за светицата-воин е завършена през 1896 г., когато Твен е на 61 години. Но интересен факт е, че първоначално той не подписва романа като автор, а като редактор. Така книгата е представена пред читателите като мемоарите на Луи дьо Конт, паж и секретар на Орлеанската дева, преведени от Жан Франсоа Алден. Този символичен жест показва огромното уважение към личността на легендарната жена.
Първоначално книгата излиза на части в Harper's Magazine, като първият брой се появява през 1895. Марк Твен, който си дава сметка за репутацията си на автор на хумористични произведения, пожелава романът да излиза анонимно, та читателите да приемат творбата „на сериозно“. Въпреки това скоро мистерията е разбулена и през май 1896 Harper & Brothers Publishers публикуват книгата с неговото име.
„Жана д’Арк“ се откроява сред романите на Твен с емоционалната си искреност и художествена цялост. Самият писател оценява високо тази си творба, отбелязвайки: „Може би книгата няма да се продава, но това не е важно: написах я за душата.“
Според мемоарите на Сузи Клеменс, дъщерята на Твен, баща й плаче, докато чете ръкописа на семейството си. А в края на живота си той заявява: „От всичките ми книги най-любима ми е тази за Жана д’Арк, тя е най-добрата, сигурен съм. Сътворяването й ми достави седем пъти повече удоволствие от съчиняването на всички останали. Дванайсет години отделих за проучванията, написването й ми отне още две.“