Вулгарните романтици

Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същият, който се точи вече 30 години.

Първата фраза е донякъде якобинска: „Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!“  Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу – с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера.

Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при „масовата“ и „касовата“ приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в икономическа по иностранни схеми, дошли от североизток. 

Втората фраза е донякъде библейска: „Въжето са развива точно толкова време, колкото се е навивало!“ Много успокоително. На фона на 45-те комунистически години, остават още „само“ 15! Направо сме за завиждане. И колко от нас ще го доживеят? Това - след прехода!

Има и друго. Докато развиваме едното въже, не ни ли увива другото въже, от което, казват, развързване няма. А понеже стана дума за въже, опазил ни Бог да призоваваме за въже. Въже за въжеиграчите. В правовата държава „въжето“ е забранено със закон.

Колкото до възмездието – кой пита? Какво е това нещо „възмездие“!? И има ли възмездието почва у нас?

***

Неочаквано занимателен роман, който описва големите обществени и личностни промени по време на прехода. По оригинален и самобитен начин са пресъздадени противоречивите процеси в този сложен период от историята на нацията ни. Героите са ярки и истински, носят характерните черти на времето, а романът като цяло е написан на жив и увлекателен език, чете се на един дъх, поради което горещо го препоръчвам на уважаемите читатели!

- Бойко Ламбовски

Препоръчвам „Вулгарните романтици“ по няколко причини. Първо, самата тема за посттоталитарния преход продължава да е интересна за четящото общество на България, и второ – в повечето от излезлите досега книги за годините след 1989-та процесите, явленията и героите са обхванати някак откъслечно, фрагментарно и стеснено. Тук обхватът е цялостен, пластовете са много и разнообразни. В романа се преплитат няколко сюжетни линии, които авторът е успял успешно да пресече, сблъска и постави във взаимна зависимост, героите са достоверните лица на прехода, езикът е лек и увлекателен, а тезите – убедително защитени и жизнени.

- Деян Енев