Всички са свободни. Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо

Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили.

„Прекалено рано започна да пишеш тази книга. Много от хората са още живи и докато са живи, могат да лъжат” – казва ми един от моите събеседници. И е прав. В книгата наистина много се лъже. Това е неизбежно. Много свидетели ще казват, че всичко е било другояче – и ще бъдат прави. В спомените на всеки версиите за случилото се се различават. Почти няма съвпадения. Всеки има своята 1996 година, своя Елцин, своя Зюганов. Сигурен съм, че много от събеседниците ми ме лъжеха съвършено искрено, като смятаха, че казват чистата истина. А ако някои са си измисляли съзнателно – какво да се прави. Техните митове също са част от историята. Тази книга е за миналото, но същевременно и за бъдещето. Един възрастен владетел не може да се раздели с властта, а неговото обкръжение с всички сили го убеждава, че той е единственият – никой освен него няма да се справи. Сюжетът около изборите през 1996 година стана вече класика. Той принадлежи не само на участниците, той принадлежи на всички нас. Нашият живот е такъв, какъвто е: събитията от 1996-а, описани в тази книга, са завръзката на нашия днешен сюжет, онова, от което започнаха нашите дни. Може да се каже, че това е Русия една секунда преди Путин. Понякога ми се струва, че цялата описана в книгата история не може да се е случила в действителност – прекалено измислена изглежда. На места тя напомня Шекспирова трагедия. Не е ли Борис Елцин същински крал Лир? На мен обаче ми се прииска да я представя във вид на фарсов приключенски роман. Нека това да е „Тримата мускетари” и тогава президентът Елцин ще е крал Луи XIII, генерал Александър Коржаков – кардинал Ришельо, а първият помощник Виктор Илюшин – капитанът на мускетарите Дьо Тревил. Участниците в предизборния щаб ще са смелите мускетари. Нека Анатолий Чубайс изиграе ролята на Атос, Игор Малашенко – на Арамис, Сергей Зверев ще бъде Портос, а Валентин Юмашев – Д’Артанян. На Генадий Зюганов, главния антипод на президента, се пада, разбира се, ролята на Бъкингамския херцог. С героините в този роман имаме проблем. Единствена от всички Татяна Дяченко изминава пътя от скромната Констанс до самоуверената Ана Австрийска – докато нейният Д’Артанян се превръща в кардинал Мазарини. Коя е милейди, ще попитате. Излиза, че тази роля ще получи Борис Березовски, който вечно омотава всички с обаянието си. Защо е тази странна аналогия? За какво ми е тази шега? „Тримата мускетари”, разбира се, е книга за деца. Младите читатели виждат в нея безразсъдно героично приключение. Възрастният обаче, като се позамисли над текста на Александър Дюма, ще се изненада – колко много безсмислено насилие и лъжа, колко ирационални са отношенията между героите, колко нелогични и нетрайни алиансите и как благородните цели скоро се оказват неактуални и се забравят. Историческите фигури в романа са не повече от статисти, страната пък е чиста декорация. Героите много говорят за чест, дълг и отговорност – и ние им вярваме. Но я по-честно. Отговорност? Вие сериозно ли? Интересно е да се погледнат с други очи и събитията, които описвам. Например да се опитаме да разберем: как стана така, че героите се сражаваха за всичко най-добро и победиха – а в крайна сметка постигнаха точно противоположното на онова, за което се бориха. Представете си, че като проследим приключенията на нашите герои, успеем да разберем какво се е объркало. В кой момент са сгрешили? Или са се заблуждавали от самото начало? Или обратното, били са прави във всичко?"
- Михаил Зигар

Съдържание:

Предговор
Първа глава, в която кардинал Ришельо убеждава краля да вземе важно решение
- Президент с една обувка
- Момчета, прибирайте се
- Джеферсън и Хамилтън
- Демократ по природа
- Сянката на президента
- Президент губи от комунист
- Пробуденият лъв
Втора глава, в която се запознаваме с мускетарите, а те получават диамантения накит и много други неща
- Заради ниска взискателност
- Первазът на възможностите
- Баня и касапница
- Сибир и Карибите
- Чечения по телевизията
- Демократ в Лениновия апартамент
- Банкерът и червените директори
- Първият първи и вторият първи
- Покана да станеш олигарх
- Броня и победа
- Асо, поп, дама и вале коз
- Спорт, водка и цигари
- Пилешки бутчета и милиарди
- Търг и сговор
- Болница и нефт
- Президент Лир
Трета глава, в която кардиналът започва война, а Дьо Тревил е много недоволен
- Ястребите побеждават
- Президентът Сосковец
- Президентът Черномирдин
- Цар Борис I
- Кандидатът Горбачов
- Появява се Таня
- Ретроградният Меркурий
Четвърта глава, в която мускетарите за пръв път се събират, за да предложат услугите си на краля
- Президентът Зюганов
- Бягай от Русия
- Аналитичната група
- Президент без глас
- Янки при двора
- Мерлин и Джеймс Бонд
- Президентът на Одеса
- Дреме ни за политиката
- Лебед в ръкава
- Въоръжено нападение върху шкаф
- Да отлепим Собчак
- Куршумът събаря и най-печения
- Недей да ходиш като цар из Белия дом
Пета глава, в която кардинал Ришельо иска отведнъж да реши всички проблеми на краля, но мускетарите му препречват пътя
- Назад към СССР
- Ще получите указ
- Метеж в МВР
- Жигули пред портите
- Трима Куликови
- Хипнозата на Березовски
- Можехме да ви вземем парите, но ще ви дадем възможност да спечелите
- Пътешествията на Бородин
- Ванга и уиски
Шеста глава, в която мускетарите влизат в битка и изцяло завладяват сърцето на краля
- Вече нямаме президент
- Журналистите са за Елцин
- Избирай със сърцето
- Кралица Наина
- Гласуваш или губиш
- Формулата на страха
- Не дай Бог!
- Те искат да си върнем Крим
- Три варианта
- Червеният пояс
- Ще го защитавам до последния му дъх
- Цар и демократ
- Сълзи в Шанхай
- Дайте ни 70 години на кормилото
Седма глава, в която милейди се сближава с Бъкингам, а кардинал Ришельо замисля опасна интрига
- Капиталисти на гости при комунисти
- Не се бъркай в политиката
- Чума и холера
- Изобретяване на традиция
- Съгласна ли е графинята?
- Трите програми на комунистите
- Николай II за Елцин
- Лебед души душманин
- Батяня комбат
- Сукачов е за Горбачов
- Карти, Крокодил, стриптийз
- Държавен рекет
- Абсолютно апашка команда
- Да запазим чистотата на спорта
Осма глава. Първа част на Марлезонския танц, в който участва кралят
- Чеченци в Москва
- Ние няма да наречем това война
- Урокът на Собчак
- Сабантуй и танци
- Мъртвец, който прилича на торта
- Хеликоптер над Кремъл
- Съвършено безобиден човек
- Бойните отряди на комунистите
- Да изгорим "Не дай Бог!"
- Яки момчета и наблюдатели
Девета глава, в която мускетарите и гвардейците на кардинала се срещат във финален двубой
- Победа и поражение
- Превратът на Грачов
- Превратът на Коржаков
- Един крал в Кремъл
- Пистолетът дава засечка
- Пари във волга
- Вечер в клуба
- Таня в действие
- Браво на Гусяра. Не се уплаши
- Събудете татко
- Превратът на Кисельов
- Лебед в играта
- И ти ли, Бруте, се продаде на болшевиките?
- Ултиматумът
- Елцин наказва
- Започнаха много да си позволяват
- Последният гвоздей
- Кремълските славеи
- Работата продължава
Десета глава. Втора част на Марлезонския танц, в която милейди и мускетарите убиват Бъкингам, а кралят вече не участва
- Ще изберем труп
- Търси се Конституцията
- Зюганов в ефир
- Консервиран Елцин
- Водка и шах
- Малки парченца
- Шефът на администрацията
- Новото правителство
- Шестбанкерщина
- 45 секунди - а после ще си починем
- Бягство от Кремъл
- Краят на войната
- Сърцето на Елцин
- Пернати в бърлогата
- Коржаков и Берия
- Какво по-нататък
Епилог. 25 години по-късно
Списък на използваната литература

***

"Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е написал още по-увлекателно и опасно съчинение - защото то е посветено на близката ни история. Най-накрая можем да видим обективната картина на 90-те и да разберем откъде се е взело нашето сегашно... (сами си изберете думата: благосъстояние, унижение, противостояние, чудо, позор)."
- Дмитрий Биков, писател

"Четях страница след страница, тресях се от смях и чаках да видя накъде ще ме изведе авторът, какво обяснение ще даде. А Зигар ни води ето към какво: Всичко това се е случило, защото лозунгът на младият екип на Елцин е бил - целта оправдава средствата. Скоро след това Елцин ще изчезне, но лозунгът ще остане. И под него вече може да се подпъхне всякаква цел.
- Дмитрий Губин, деловой Петербург

"Авторът умело е вдъхнал живот на Историята, с нейните емоции, задкулисни срещи и интриги. Четеш, все едно гледаш кино, сглобено от всички възможни жанрове: увлекателно криминале, комедия, историческа драма. Историята на 90-те оживява, зазвучава и не спира да звучи.
- Ирина Хакамада, руски опозиционен политик

"Книгата се чете така, както се гледа Netflix - без откъсване. Лаконични, прости формулировки. Бързи превключвания, насечен ритъм - класическите трикове на киномонтажа, приложени този път към текст. Зигар създава универсално четиво за западната публика, търсеща откровения за северната енигма Русия."
- GQ Русия

***

Михаил Зигар (1981 година) е руски журналист и писател. Учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник Коммерсантъ, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на света. Чете лекции в МГИМО по международна и аналитична журналистика. Бивш заместник главен редактор на Русский Newsweek, колумнист в OpenSpace.ru, Slon.ru, Gzt.ru, Forbes.ru, бивш главен редактор (2010 - 2015) на независимия руски новинарски телевизионен канал Дождь (Дъжд). Заснема документалните филми Да погребеш Сталин (2013), Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом (2013) и историческия мини-сериал Былое и Дума (Минало и Дума).

Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор. През 2016 година, Зигар основава История на бъдещето - креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект - 1917. Свободна история - своеобразен документален фейсбук от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години - записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Най-новият проект на студиото е 1968.digital - документален сериал за смартфон, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година. Михаил Зигар е автор на книгите Газпром. Новото руско оръжие (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), Цялото кремълско войнство (бестселър в Русия, издадена в България като Владимир Путин. Неизбежните войни, 2015, на руски - Вся кремлевская рать), Война и мит (сборник с репортажи за войни, революции и преврати) и Империята трябва да умре, чието англоезично издание е определено от Kirkus Reviews за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

На 24 февруари 2022 година Михаил Зигар протестира срещу войната на Русия в Украйна и публикува отворено писмо, към което се присъединяват известни руски писатели, режисьори и артисти. През март 2022 година, прави първото интервю с президента на Украйна Володимир Зеленски за руска медия. В момента живее и работи в Берлин.