Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Количка
0
0,00 лв.
Търсене
Вилицата, Вещицата и Драконът
От: Кристофър Паолини
Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
101129001
Специална цена 12,71 лв.
Редовна цена 14,95 лв.
2,24 лв. 15 %
Тази книга съдържа три разказа, сред които и откъс от мемоарите на незабравимата вещица и гадателка Анджела... написани от сестрата на Кристофър – Анджела Паолини, вдъхновила образа на билкарката!
Добре дошли отново в света на Алагезия!
Скитник и прокълнато дете.
Магии и заклинания.
И разбира се, дракони.
Изминала е година, откакто Ерагон напуска познатите му земи в търсене на идеалното място, на което да обучи ново поколение Драконови ездачи. Очаква го много работа: да построи огромно здание, в което да приюти драконите и своите приятели, да осигури прехраната им, да пази драконовите яйца. Да приобщи войнствените ургали и горделивите елфи. В този тежък момент от злободневните задачи го откъсва видение от Елдунари. Неочаквани гости му помагат да вземе важно решение, а една стара ургалска легенда му дава нова насока.
Тази книга съдържа три разказа, сред които и откъс от мемоарите на незабравимата вещица и гадателка Анджела... написани от сестрата на Кристофър – Анджела Паолини, вдъхновила образа на билкарката!
Добре дошли отново в света на Алагезия!
| ISBN | 9789542619314 |
|---|---|
| Тегло | 0.350000 |
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Хермес |
| Корица | мека |
| Размери | 13x20 |
| Преводач | Александър Драганов |
| Брой страници | 216 |
| Дата на издаване | 2019 г. |
| Език | български |
Напишете вашето мнение
- Какво те тревожи, Ерагон-финиарел?
Все още неспокоен, Ерагон сви устни и погледна през Елдунари в полупрозрачния кристал, изпълващ прозорците.
- Много работа. Не мога да смогна и не смея да почивам. Изтощен съм.
- Трябва да намериш баланса - рече му Глаедр. Тогава дребнавите грижи няма да те товарят толкова.
- Знам… знам още, че има много неща, които не мога да контролирам. - Ерагон си позволи да се усмихне леко. - Ала да знаеш е едно, да го сториш – друго.
Тогава умът на Умарот, един от най-старите Елдунари, също се присъедини към тях. По навик Ерагон погледна към бялото сърце на сърцата, в което бе скрит разсъдъкът на дракона.
- Трябва да се разсееш, тъй че разумът ти да се освежи – каза Умарот.
– Тъй е - съгласи се Ерагон.
- Тогаз може би ще успеем да ти помогнем, Аргетлам. Спомняш ли си как с другарите ми наглеждахме Алагезия от Хранилището на душите?
- Да - отвърна Ерагон, като вече имаше предчувствие за какво му говори драконът.
Беше прав.
- Продължихме тази практика, Аргетлам, та по-лесно да отминават дните ни. Ала тъй научаваме повече и за събитията по света, та да не се изненадаме, ако нов враг изпълзи отнякъде.
Още умове се присъединиха към този на Умарот – останалите Елдунари, които доближиха разума на Ерагон като море от надигащи се гласове. Както винаги, отне му известно усилие да ги отпъди и да задържи собствените си мисли.
- Защо ли не съм изненадан?
- Стига да искаш - рече Глаедр, - можем да ти покажем част от онова, което виждаме. Видение за някое друго място може да ти даде различна перспектива.
- Колко време ще отнеме?
- Колкото трябва, мъниче - скара му се Умарот. - Трябва да спреш да се притесняваш за времето. Нима орелът го прави? А мечката, еленът? Рибата в морето? Не. Защо тогава ти се терзаеш. Отхапи колкото можеш, сдъвчи, пък останалото остави за утрешния ден.
- Добре – каза Ерагон и си пое дълбоко въздух, за да се подготви. - Покажете ми тогава.
Драконовите умове го заляха като приливна вълна, измъкнаха Ерагон от тялото му и го отнесоха далеч от Залата на цветовете, заснежените склонове на планината Арнгор и всичките му грижи и тревоги зад него. Той се пренесе в далечните, ала познати земи на Алагезия. Пред ума му се появиха образи и в тях Ерагон съзря и почувства повече, отколкото бе очаквал…
