Количка 0
0,00 лв.

Вилицата, Вещицата и Драконът

От: Кристофър Паолини

Тази книга съдържа три разказа, сред които и откъс от мемоарите на незабравимата вещица и гадателка Анджела... написани от сестрата на Кристофър – Анджела Паолини, вдъхновила образа на билкарката!

Добре дошли отново в света на Алагезия!

Скитник и прокълнато дете.

Магии и заклинания.

И разбира се, дракони.

Изминала е година, откакто Ерагон напуска познатите му земи в търсене на идеалното място, на което да обучи ново поколение Драконови ездачи. Очаква го много работа: да построи огромно здание, в което да приюти драконите и своите приятели, да осигури прехраната им, да пази драконовите яйца. Да приобщи войнствените ургали и горделивите елфи. В този тежък момент от злободневните задачи го откъсва видение от Елдунари. Неочаквани гости му помагат да вземе важно решение, а една стара ургалска легенда му дава нова насока.

Тази книга съдържа три разказа, сред които и откъс от мемоарите на незабравимата вещица и гадателка Анджела... написани от сестрата на Кристофър – Анджела Паолини, вдъхновила образа на билкарката!

Добре дошли отново в света на Алагезия!

Повече информация
ISBN 9789542619314
Тегло 0.350000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13x20
Преводач Александър Драганов
Брой страници 216
Дата на издаване 2019 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Вилицата, Вещицата и Драконът
Вашият рейтинг

- Какво те тревожи, Ерагон-финиарел?

Все още неспокоен, Ерагон сви устни и погледна през Елдунари в полупрозрачния кристал, изпълващ прозорците.

- Много работа. Не мога да смогна и не смея да почивам. Изтощен съм.

- Трябва да намериш баланса - рече му Глаедр. Тогава дребнавите грижи няма да те товарят толкова.

- Знам… знам още, че има много неща, които не мога да контролирам. - Ерагон си позволи да се усмихне леко. - Ала да знаеш е едно, да го сториш – друго.

Тогава умът на Умарот, един от най-старите Елдунари, също се присъедини към тях. По навик Ерагон погледна към бялото сърце на сърцата, в което бе скрит разсъдъкът на дракона.

- Трябва да се разсееш, тъй че разумът ти да се освежи – каза Умарот.

– Тъй е - съгласи се Ерагон.

- Тогаз може би ще успеем да ти помогнем, Аргетлам. Спомняш ли си как с другарите ми наглеждахме Алагезия от Хранилището на душите?

- Да - отвърна Ерагон, като вече имаше предчувствие за какво му говори драконът.

Беше прав.

- Продължихме тази практика, Аргетлам, та по-лесно да отминават дните ни. Ала тъй научаваме повече и за събитията по света, та да не се изненадаме, ако нов враг изпълзи отнякъде.

Още умове се присъединиха към този на Умарот – останалите Елдунари, които доближиха разума на Ерагон като море от надигащи се гласове. Както винаги, отне му известно усилие да ги отпъди и да задържи собствените си мисли.

- Защо ли не съм изненадан?

- Стига да искаш - рече Глаедр, - можем да ти покажем част от онова, което виждаме. Видение за някое друго място може да ти даде различна перспектива.

- Колко време ще отнеме?

- Колкото трябва, мъниче - скара му се Умарот. - Трябва да спреш да се притесняваш за времето. Нима орелът го прави? А мечката, еленът? Рибата в морето? Не. Защо тогава ти се терзаеш. Отхапи колкото можеш, сдъвчи, пък останалото остави за утрешния ден.

- Добре – каза Ерагон и си пое дълбоко въздух, за да се подготви. - Покажете ми тогава.

Драконовите умове го заляха като приливна вълна, измъкнаха Ерагон от тялото му и го отнесоха далеч от Залата на цветовете, заснежените склонове на планината Арнгор и всичките му грижи и тревоги зад него. Той се пренесе в далечните, ала познати земи на Алагезия. Пред ума му се появиха образи и в тях Ерагон съзря и почувства повече, отколкото бе очаквал…