Укрепете самочувствието си

Приемете слабостите и осъзнайте силните си страни!

Често ми прави впечатление, че неуверените хора надценяват слабостите и подценяват силните си страни. Те имат погрешна представа за себе си. Моя клиентка, която страдаше от ниско самочувствие, не спираше да мисли за кожата на лицето си. Като ученичка тя бе имала тежко акне. По онова време нямала желание да излиза от дома си. В зряла възраст състоянието на кожата ѝ значително се бе подобрило, но вътрешно тя продължаваше да се чувства като 14-годишно момиче с младежки пъпки.

Наред с проблемната кожа тя имаше и много предимства, например отлична фигура. Тя обаче или не забелязваше, или подценяваше както положителните си физически качества, така и другите си способности и силни страни. Така например тя описваше фигурата си като „кльощава“ (според мен, а вероятно и според много други жени, далеч по-точното определение би било „топмодел“). Тя се съсредоточаваше върху реалните и въображаемите си слабости. Това едностранчиво и изкривено възприятие е типично за неуверените хора.

Първата ми задача беше да помогна на клиентката си да оцени реалистично слабостите си. Оценката ѝ за собствената ѝ кожа беше прекалено ниска и силно повлияна от емоциите, които е изпитвала заради силното акне в младежките си години. Втората стъпка беше да ѝ помогна да приеме, че няма порцеланова кожа, и да се научи да живее с този недостатък. Тук е моментът собствената участ да се сравни със съдбите на други хора. Има много по-лоши неща от проблемната кожа на лицето. Третата стъпка беше да започне да забелязва силните си страни и да ги впише в собствената си представа за себе си.

Целта на тези мерки е изграждането на цялостна и адекватна представа за себе си и нейното приемане, така че човек да може да живее със слабостите си, а не въпреки тях. На първо място обаче засегнатият трябва да прецени реално недостатъците си. Мнозина неуверени хора преувеличават своите (въображаеми) слабости. Ако и вашият случай е такъв, може да ви е от полза да поговорите с добри приятели за представата, която имате за себе си, за да получите външно мнение доколко тази представа е реалистична. Когато обмисляте тази представа, се стремете да се аргументирате. Така например ако смятате, че сте се провалили, конкретизирайте! Кога и как сте се провалили? А кога и къде не сте се провалили и дори сте постигнали успех? И какво общо има вашият провал в една конкретна задача със стойността ви като личност? Какво общо има усещането ви за провал с положението ви в момента? Помислете дали това чувство не се дължи по-скоро на преживявания от детството, отколкото на обективните ви постижения в зряла възраст. Хората с ниска самооценка често преувеличават провалите си.

Една от моите клиентки беше завършила начална педагогика. Стажът бил цяло мъчение за нея. Преподавателите ѝ били много строги и тя непрекъснато се бояла от провал. Страховете ѝ пречели да преподава и тя наистина завършила стажа си с ниски оценки. Толкова се срамувала, че не искала да говори с никого за това, и дори сменила професията. В действителност обаче корените на ниската самооценка и чувството за срам били в детството ѝ. Баща ѝ прилагал унизителни и крайно авторитарни възпитателни методи, а майка ѝ била слабохарактерна и не давала пример за добро самочувствие. Клиентката ми пренесла чувството си за малоценност и в университета, а провалът ѝ по време на стажа само затвърдил това чувство. За нея този неуспех бил поредното доказателство, че е неспособна. Моето мнение за случилото се далеч не беше толкова драматично. По разбираеми причини в детството клиентката ми беше развила ниска самооценка, която, съчетана със строгите и не особено компетентни преподаватели, ѝ беше попречила да се изяви. Това е напълно разбираемо. Ситуацията е неприятна, но трябва ли жената да се срамува? Ако нейна приятелка ѝ бе разказала същата история за себе си, моята клиентка би проявила разбиране и не би гледала с пренебрежение на приятелката си. Тя съдеше само себе си толкова безпощадно. Този феномен се наблюдава при мнозина неуверени хора: те намират дадено поведение за много лошо при себе си, но при други не го осъждат. Много от тях казват: „При другите хора не го намирам за толкова лошо, но при мен е ужасно!“. Затова ви моля да помислите върху преживяванията от детството и зрелия си живот и да проявите толкова разбиране към себе си, колкото бихте проявили към добър приятел.

Когато осмисляме слабостите си, е важно да приемем границите си. Сигурна рецепта за нещастие е непрекъснато да се сравняваме с хора, които са по-талантливи, по-красиви и могат нещо по-добре от нас. С подобни сравнения няма да направим и крачка напред. Важното е да се оценяваме в рамките на собствените си възможности. Повечето хора не притежават изключителен талант и не са нито особено интелигентни, нито особено красиви. За да имаме високо самочувствие, трябва да прозрем и приемем действителността, а не да преследваме фалшиви идеали. Не е нужно да сме съвършени, достатъчно е да полагаме усилия. Това е цяло изкуство. Нито подценяването, нито надценяването на собствените способности е здравословно и полезно за самочувствието. За да приемем себе си, трябва да имаме куража да приемем действителността, а това включва нашите грешки, граници и слабости. Така например ако не си признаем, че често реагираме твърде агресивно, не можем да коригираме поведението си. Ако не си признаем, че бягаме от отговорност, това няма да се промени. Ако не си признаем границите на способностите си, никога няма да сме доволни от постиженията си.