Талант за убийство

Този полковник Кристи не се хареса на Кенуърд. Още не можеше да определи причината, но беше сигурен, че крие нещо. Каквото и да премълчаваше полковникът, Кенуърд бе убеден, че ще го накара да изплюе камъчето.

Беше поискал съпругът и секретарката, госпожица Шарлът Фишър, да го придружат до мястото, на което бе изчезнала писателката. Надяваше се, че когато видят изоставената кола, паметта им ще се опресни. Засега никой от двамата не даваше полезна информация. Госпожица Фишър беше намекнала за брачни проблеми, но когато инспекторът поиска да узнае подробности, тя започна да увърта. Все пак му показа писмото, в което госпожа Кристи красноречиво пишеше, че трябва да се махне от къщата, защото главата й щяла да се пръсне или нещо подобно. Според Кенуърд точно тази фраза подсказваше вината на съпруга. Но когато започна да разпитва Кристи за брака им, полковникът го беше изгледал с такава неприязън, сякаш инспекторът бе изрекъл нещо крайно неприлично. Кристи настояваше, че макар с Агата да са имали известни трудности, то те били дребни. Наистина се тревожел за съпругата си, но не заради семейни проблеми. Боял се, че смъртта на майка й я съсипала. Кенуърд допускаше, че полковникът казва истината, но със сигурност не цялата. Инспекторът го бе забелязал да гледа някак гузно, докато представяше тези факти.

Шофьорът спря колата и Кенуърд поведе госпожица Фишър и полковник Кристи към изоставения „Морис Каули“. Новината за инцидента вече се беше разнесла из околността и група любопитни търсачи на сензации се бе събрала около автомобила. Всеки от тях без съмнение имаше своя теория за случилото се, но когато комисарят мина покрай тях, забеляза блясъка в очите им, породен от вълнението, че може да е станало убийство.

- Както виждате, колата е тук – започна Кенуърд. – Полковник Кристи, можете ли да потвърдите, че това е автомобилът на съпругата ви?

- Да, нейният е.

- Значи, колата не е ваша?

- Не, Агата я купи с парите, които получи за правата на една от книгите си, публикувана в подлистник в един вестник.

- Значи, писателската професия е печелившо занимание?

- Вярно е, че се изкарват пари, но също така е доста несигурен начин за препитание. Жена ми се тревожеше, че няма да успее да повтори успеха на ранните си творби.

- Така ли?

- Да. Освен това вдъхновението я напусна след смъртта на майка й.

- Госпожице Фишър, можете ли да потвърдите думите на полковник Кристи?

- Да, мога. Госпожа Кристи имаше проблеми с написването на следващата си книга – „Мистерията в „Синия експрес“.

Кенуърд ги подкани да се приближат до колата и отвори шофьорската врата. Забеляза, че Шарлът Фишър ахна, когато зърна коженото палто и чантата с тоалетни принадлежности, за която каза, че я е видяла за последен път отворена и празна върху леглото на господарката си едва преди ден-два.

- Както знаете, снощи беше доста студено – рече Кенуърд. – Около полунощ е било два градуса. И аз като вас се питам защо госпожа Кристи е излязла от колата си без палтото.

И Шарлът, и полковникът мълчаха. После Кенуърд вдигна шофьорската книжка.

- Това също беше намерено в колата. Странно, не мислите ли? Отново трябва да ви попитам защо госпожа Кристи би постъпила така?

- Нямам никакво обяснение – обади се полковникът.

- Всичко е много странно – потвърди Шарлът. – Цялата ситуация е изключително тревожна. Като си помисля, че е била тук навън през нощта в студа... Какво е правила? Надявам се да е добре. Искам да кажа, може да се е случило какво ли не.

- Сигурен съм, че ще разплетем загадката – отвърна Кенуърд и хвърли бърз поглед към полковника. – Е, благодаря ви, че дойдохте. Ще се погрижа някой от хората ми да ви върне обратно в Сънингдейл. Следобед ще претърсим района за улики. Обърнах се за помощ към полицаите от специалния отряд. Разбира се, веднага щом имам някаква информация, ще ви уведомя.