Сватбата – празник на празниците в българския семеен календар

Слънчова женитба

Веднъж Слънцето решило да се ожени. Както му е редът, и то поканило много сватбари на една голяма поляна, където трябвало да се съберат всички. Тръгнали към уреченото място – кой с муле, кой с кон, кой с каквото имал. От там трябвало да тръгнат за невестата.

И дядо Петър тръгнал. Яхнал магарето и той като сватбар. Като стигнали на голямата поляна, сватбарите решили да похапнат и да си починат, преди да тръгнат за невестата. Всеки сватбар извадил от торбата си хляб и каквото друго носел, а пък на добичетата си сложили сено. Кой сено, кой друго, само дядо Петър сложил на неговото магаре дребни камъчета. Напълнил торбата с камъни и я окачил на главата на магарето, а сам той взел един голям камък и започнал да го ближе. Другите сватбари се спогледали и един по-нетърпелив се обърнал към дядо Петър и му рекъл:

– Дядо Петре, къде се е чуло и видяло магаре камъни да яде?

А той му казал:

– Ще яде. И вие ще проядете! Досега имахме едно Слънце и не можахме да се справим с него, че почне ли да гори, всичко изгаряше. А като се ожени, ще станат две Слънца, а като им се народят и деца... Какво ще правим тогава? Всичко ще изгорят. Затова уча магарето да яде камъни, пък и аз ближа тоя камък.

И сватбарите разбрали. Спогледали се един друг и си яхнали добичетата. Кой откъдето дошъл, там си отишъл. Така сватбата на Слънцето не се състояла.

Обидено и тъжно, то се спуснало на дъното на световния океан, а на Земята настанал непрогледен студ и мрак. И ако не бил петелът, да го залъже хитроумно да излезе от там, целият свят щял да погине.

Как го направил? Една ранна утрин се престорил на напет, красив и млад момък и гордо се разхождал по брега на океана. На другия ден вече се показал нещастен, неугледен и съсипан от брака бедняк. Слънцето видяло това тъжно превъплъщение, повярвало и си рекло, че няма защо да съжалява, че няма да се ожени. Надигнало се и изплувало от водата.

Но хората не се лъжат лесно.

***

Неосъществената Слънчова мечта да се ожени създава нощта, мрака, смъртта, тъмната и страшната половина на живота. Възможността на земните хора да постигнат мечтата на слънцето е свързана с праг, който трябва да прекрачат, път, който трябва да извървят, трудности, които трябва да преодолеят, тъмнина, която трябва да избродят. Сватбеният ритуал пресъздава цялото това дълго пътуване, насища го с драматизъм, магия, благослов.

Сватбата е празник на празниците в българския семеен календар, защото е двойно раждане – едното на невестата в нов статус и второто – на надеждата за многолюдна челяд, поредица от раждания в новото семейство, умножаване и продължаване на рода.

Традиционната българска сватба е сложен празничен комплекс от ритуали и действия, които имат за цел да осъществят тази важна промяна не само в живота на младите, но и в живота на техните родове. Това е обред на инициация, промяна на личностния и социалния статус, на преход, отделяне от едно семейство и начин на живот и приобщаване към други. Всичко това е път, който трябва да бъде извървян, порастване, нова зрялост, които трябва да бъдат проверени, тоест подложени на изпитание. Младите трябва да отворят и затворят зад себе си вратата на времето преди и времето след. Това не е просто смяна на роли. То е следствие от онова, което е започнато още с раждането, прощъпалника, подстригването и т.н., зависи как са минали предишните важни преходи.

Целта е намиране на ново свое място сред чуждото, създаване на нов ред, нова връзка, цялост от два различни досега свята.

Приобщаването на двамата един към друг и на невестата към рода на младоженеца започва още със спазаряването на годежа, споменава се в търсенето на момковия пръстен в брашното за Засевки у момини, и обратно, разбира се, от символичното съединяване на моминото и момковото знаме, завързването на двамата с пояс, взаимното захранване с хляб, каша, вино, разиграва се чак до момента на брачната нощ и последствията от нея.

Сватбата е истинска народна драма (акад. Петър Динеков), в която има прелюдия, завръзка, кулминация, развръзка и установени със своето участие главни и второстепенни роли.

Ритуални, символични и многозначни са и героите, и думите, и действията им.

В повечето случаи народът ни не е пестял от ритуала, имал е усещането за непълноценност, за недостатъчно добра сватба, ако в нея не се изпълнят всички обредни действия, ако не се изиграе целият сватбен сценарий в цялото му разнообразие и театралност. Това е така и поради особеното място на ритуала за извеждане на участниците в празника от света на обикновеното и пристъпването им в света на святото, сакралното. За преподреждане на ролите и отношенията между човека, семейството, рода, общността. Създаването на брачна двойка разбърква сериозно установения порядък в личен, семеен и социален план. Ритуалът с неговата празничност и сакралност е част от установяването на новия ред, от постигането на нова хармония.

Ако сватбата е народна драма, то сюжетът ѝ е приказен. Една много дълго разказвана и повтаряща се приказка с различни варианти и лица на главните герои. На практика, е невероятно голяма, завладяваща и умна книга. Събира, точно както сватбеният ритуал, в едно сакралното и профанното, вълшебното и обикновеното делнично битие на някогашните българи. Приказките в нея разказват някои от сватбените ритуали или за някои характерни черти на главните персонажи – младоженец, невеста, кум, свекър и свекърва, тъща, зълви и девери. Можем да прочетем в тях за звездочели юнаци с бързокрили коне, прелитащи над гори и планини, греещи като ясно слънце, смели воини, царски синове, които винаги излизат победители – младоженци. Невестите, точно както в сватбените песни, са принцеси в царски палати, играят със златни топки, или прелестни девойки, които надгряват слънцето, с лице бяло мляко, страни червени ябълки, очи черешови, устни медени... И ако ритуалите описват стъпка по стъпка какво се случва, прехода от един живот в друг, то приказките са другият начин за художествено отразяване на същия този преход от юношество към зрялост. Сватбената драма е изпълнена с приказни вълшебства и оставяща без дъх красота. И заедно с това е част от живота, истинския, делничния живот. По същия начин пътят на израстване на младите в приказките съединява магическото усещане за необикновено, сакрално време с ясното съзнание за труда, бита и нравите на човека в неговото си време и място. Също като героя в приказките, и младоженецът носи вълшебство и красота, преминава през различни препятствия, за да докаже способността си за встъпване в брак. Във вълшебните приказки се справя. Финалът ознаменува неговото порастване, превръща се в посветителски акт, инициация. Бедният момък става царски син, нещастното заварениче Мара – сияйна принцеса. Царският палат се превръща в символ. Героите постигат своята царственост като духовно израстване и признаване в обществото.

В битовите приказки това невинаги става. На мързеливата невеста не ѝ е леко. Глупавият зет е прогонен. Невярната жена е наказана. Към успеха народът ни се отнася с уважение и благослов. Към неуспеха – с лека насмешка и с извода, че още хляб трябва да яде, още ум трябва да събира момъкът или момата. Неуспехът е своеобразен ненаучен урок. В този смисъл приказката е учебникът какво е добре да се знае и може и какво не е.

Много от някогашните ритуали са невъзможни днес. Няма ги условията да се изпълнят, дори когато искаш да го направиш. Няма ги огнищата в повечето български домове, през които поглежда слънцето. Как да разровиш жарта, как да погледнеш нагоре към небето, как да простреш бяла пътека до огъня, по която да преминат младите. Изчезнали са характерът, условията на труд, предметите, пространствата дори на селския бит, главна сцена на сватбения ритуал. Но смисълът и благословът, които изпълняват във всеки един момент участниците в някогашната българска сватба, символите на всеки предмет, жест, дума са със значения, които ни се иска да имаме в живота си днес и които ни помагат да разбираме колко душа, мъдрост и опит са имали в живота си старите българи. При малко адаптиране, те могат да открият прелест и смисъл за нас. Да се превърнат във вълшебен благослов за щастлив живот днес.

Ритуалите в книгата са сбор от изпълнявани ритуали от цялата страна, в цялото им регионално, локално многообразие. Дори само част от тях дават представа за магията и красотата в света на предците ни, възможност са да се докоснем до него. Да ги направим част от доброто, което пожелаваме на младите в този най-хубав миг от живота им. Да се види това добро в ритуални действия, да се чуе и да се случи!