Слепота

„Слепота“ (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. 

„Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от „сияйната белота“. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем.

Смайващите притчи на Сарамаго, омесени от фантазия и действителност, са благодатен шанс за днешния читател да бъде поразен от безподобното му стилистично умение, облъхнат от състрадателната му ирония и вероятно смутен от щедрото му разбиране за човешката природа. Романът „Слепота“ ни напомня, че най-важният фактор в човешкия живот е смъртта, че погубваме самоуважението си всеки път, когато нараняваме някого, че човешкото достойнство е подложено на унижения ежедневно, затова наш дълг е да сме критични към статуквото, но най-вече към самите себе си…

В книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

По романа е заснет нашумелият филм на Фернандо Мейрелес „Blindness“ (2008).

***

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.

Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.

Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества.  Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.