Количка
Вход

Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами

От: Ненко Генов

Обречен съм да страдам от несправедливости до края на живота си и това е! Ето че най-накрая ми предстои първата екскурзия с преспиване, а мен няма да ме пуснат да отида! Какво съм виновен, че рецептата за слайм не струваше и трябваше да се отърва от доказателствата по най-бързия начин... в тоалетната. Тя пък взе че се запуши...

А имах такива епични планове...

Обречен съм да страдам от несправедливости до края на живота си и това е! Ето че най-накрая ми предстои първата екскурзия с преспиване, а мен няма да ме пуснат да отида! Какво съм виновен, че рецептата за слайм не струваше и трябваше да се отърва от доказателствата по най-бързия начин... в тоалетната. Тя пък взе че се запуши...

А имах такива епични планове за бой с възглавници, страшни истории, смешни селфита и безкомпромисна битка на пейнтбол!

 

Ненко Генов е бивш ученик и настоящ учител. Точно така – ВЪРНАЛ се е в училище, след всичките години, които е прекарал там. Оцелява по единствения възможен начин – с чувство за хумор. Своята джедайска мъдрост за живота в даскало той споделя в „Сбогом, дневнико!“ и неговото продължение – „Планински патаклами“.

Повече информация
ISBN 9789542619604
Тегло 0.2800
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Брой страници 152
Дата на издаване 2019 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами
Вашият рейтинг

Здрасти отново, дневнико! Хващам се на бас, че не си се надявал да ме видиш отново, нали? Ха-ха! Сигурно си си казал – е, драскачът си намери телефона, върна си приятелите, вече няма нужда от мен. Донякъде си прав. Ама само донякъде. Вярно, позахвърлих те. (Сорки! Без лоши чувства, нали?) Животът си тръгна нормално, а с Мая и Стефчо наоколо дори в новото даскало не е чааак толкова зле, колкото бях очаквал (което не значи, че пак не е ЗЛЕ, защото, хей, говорим за ДАСКАЛО! Няма как да не е кофти). Дори наближава първата ни екскурзия... И ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ С ПРЕСПИВАНЕ В ЖИВОТА МИ. Но всъщност аз едва ли ще живея достатъчно дълго, за да отида :((((((( Да, докато класа го чака екскурзия, мене ме очаква екзекуция. Някой на мое място би направил лайв стрийм на цялата трагедия, би качил доказателствата за жестоката си съдба в YouTube, та светът да разбере истината за преждевременната смърт на един неразбран млад гений на маркетинга и бъдещ крал на слайм индустрията... Обаче аз имах партньор в бизнес начинанието и не искам да завлека приятеля ми (кодово име: Дончо) заедно със себе си. Нека поне той се измъкне жив. Ето защо продължавам да поддържам пълна анонимност. Да, очертава се дневникът ми отново да се напълни с компромати. (Не, тая дума съвсем не значи „компотопроизвеждащи автомати”, както си мислех в трети клас. Провери в „Уикипедия“ ако не ми вярваш) Компроматите са неща, дето може да се използват срещу тебе, като да те спипат с пищови или да ти изпадне отворения под чина учебник, докато те изпитват. Ето защо имам нужда от някакъв първобитен носител на информация, чрез който родителското тяло не може да се добере до замесените. Писането на хартия може и да е крачка назад в еволюцията, но поне никой няма да ми види физиономията, да ми чуе гласа, да ми засече устройството, да събира данни за мен или да ми проследи АйПи адреса! И така, след като вече всичко ти е ясно, да си дойдем на думата: Край с мен... Какво? Тия думи вече си ги чувал? И все пак съм се отървал жив и здрав в края на първата част, така ли? Това НИЩО не значи! То и Мейс Уинду преживя „Невидима заплаха” и „Клонираните атакуват”, докато Дарт Сидиъс не го запрати със светкавиците си през прозореца в „Отмъщението на Ситите”. А беше четвъртият ми най-любим джедай! А мен сигурно ме чака още по-ужасна смърт, най-вероятно бавна и мъчителна. Противно на очакванията, нашите не владеят Тъмната страна на Силата, но когато разберат какви съм ги свършил сигурно, ще ми вземат и конзолата, и телефона, и таблета, и ще ме хранят със салата от грах и варен карфиол. И което е най-лошото – сто процента ще се размина с училищната екскурзия, а това вече наистина няма да го преживея! ТОТАЛНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ!!! К`во пък ся, моя ли е вината, че тъпата рецепта се оказа боклук? Но чакай, ти все още не знаеш за какво става въпрос...