Финландската писателка Катя Кету пренася читателите в свят на магически реализъм и индиански легенди с епистоларния роман „Роуз е изчезнала“.
„Роуз е изчезнала“ разказва за културния сблъсък и асимилация между общността на финландските имигранти и коренното население на Северна Америка през 20. век. Романът изисква от своите читатели да бъдат смели и отворени за литературни експерименти.
Четиресет и пет годишната Лемпи се завръща в резервата Фон дю Лак в Минесота, след като в спомените на възрастния ѝ баща започва да се мержелее призракът на отдавна изчезналата му съпруга Роуз. За да разплете семейните тайни, да открие себе си и да продължи живота си, Лемпи се изправя лице в лице с истинската си идентичност, връща се към корените си, резервата и хората, които винаги е мечтала да напусне, и тръгва по индианските „пътеки на живота“.
Индианците оджибве вярват, че човек има предначертана насън пътека, от която се отклонява седем пъти в хода на живота си, а Катя Кету умело използва това, за да раздели и романа в седем глави. Всяка от тях поставя пред Лемпи въпроси за търсенето на себе си и съществуването между две култури, опирайки се на традициите на магическия реализъм.
Като финдианка – потомка на финландци и индианци – тя се сблъсква с расизъм и дискриминация, расте на кръстопътя между две култури. Името ѝ означава любов и именно любовта ѝ има силата на горски пожар – всепоглъщащ и изгарящ.
„Роуз е изчезнала“ е роман за съдбата на две жени – майка и дъщеря, за тъгата на един баща, за непризнатите грешки и изстраданата доброта. Той смело прескача между събития в настоящето и спомени от младостта на Роуз и детството на Лемпи. Посветен на теми като идентичност и чувство за принадлежност, ключови за всички романи в колекция „По пътя”, той е символично продължение и на индианската тема в каталога на издателство ICU, която свързваме с дебюта на Томи Ориндж „Там там“.