След трилогията на писателя Ели Визел, включваща мемоарната книга "Нощта" и романите "Зората" и "Денят", възприета като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста, на български език излиза още една негова книга.
"Просякът от Йерусалим" е роман, донесъл му престижната френска литература награда "Медисис" още в годината на неговото публикуване - 1968. В него писателят помества героите си в настоящето - във времето на Арабско-израелската война през юни 1967 година. Разказ на един очевидец за превземането на Йерусалим, разкази за Холокста, за хасидичната традиция, истории и легенди, този роман е своеобразна сума, в която оживяват всички теми и персонажи, обитаващи света на Ели Визел. Несъмнено Йерусалим е центърът на този свят. Всеки идва в него като просяк. Всеки си тръгва от него обогатен с вяра и вечна история. Ели Визел сякаш се стреми всички негови герои - настоящи или сънувани - да го придружават в подножието на Стената на плача.
Когато започва Шестдневната война, Ели Визел се втурва към Израел. "Отидох в Йерусалим, защото трябваше да отида някъде, трябваше да напусна настоящето и да го върна в миналото. Разбирате ли, човекът, който тогава дойде в Йерусалим, дойде като просяк, като луд, невярващ на очите и ушите си и най-вече на паметта си."
Действието на този завладяващ роман се развива в дните след Шестдневната война. Един оцелял от Холокоста посещава току-що обединения град Йерусалим. При Стената на плача той се сблъсква с просяците и лудите, които се събират там всяка вечер и които го принуждават да се изправи срещу призраците на миналото и връзките си с настоящето. Като преплита мит и мистерия, притча и парадокс, Визел приканва читателя да се присъедини към него в едно духовно пътешествие напред и назад във времето, като винаги се връща в Йерусалим.
"Една от редките книги: духовно приключение, което е толкова дълбоко, че изисква да бъде оценено от гледна точка на световната литература."
- The Washington Post
"Много забележителна, наистина, изключителна."
- The New York Times Book Review
"Може би първият голям роман, който привлича към съдбата на евреина всички богатства на съвременния европейски литературен опит, съчетани с разказваческите техники на хасидските майстори."
- The Washington Post Book World
***
Ели Визел успява да оцеее след престой в два концентрационни лагера, където е убито семейството му. Тези страшни събития са заложени в основата на романа „Нощта“, издаден през 1955 г. В него авторът на над 40 художествени и документални романи разказва за ужаса, който изживява, а целта на цялото му творчество е да направи всичко възможно расизмът да бъде осъден в обществото и никога да намери отново своята сила.
Писателят се ражда в Румъния, оцелява по време на Холокоста (първо е депортиран в Аушвиц, където губи майка си и една от сестрите си, после — в Бухенвалд, където умира и баща му), а от 1955 г. живее в САЩ.
Ели Визел посвещава живота си на борба с антисемитизма и расизма, както и за равните човешки права, постигайки много по време на апартейда в Южна Африка. Той се опитва да привлече вниманието на света към страданието на босненците по време на геноцида в Сребреница и на гоненията срещу кюрдите. През 2007 г. е нападнат с нож от скинар в Сан Франциско, който отрича съществуването на холокоста, а само две години след като Визел умира през 2016 г., домът, където е роден, е вандализиран с расистки графити.
Неговият най-голям ужас, че историята ще се повтори, никога не го напуска и като че ли е все така актуален и днес, когато САЩ се тресат от размирици и радикализиращ се расизъм, след като полицай задуши с крак чернокожия Джордж Флойд по време на ареста му и когато наблюдаваме огромен ръст на анитисемитизма и на хората, вярващи, че холокостът е измислица. „Винаги трябва да заемаме страна. Неутралитетът е в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога измъчваните“ е един от най-запомнящите му се цитати по време на речта през 1986 г., когато приема Нобеловата награда за мир.