Количка

Приказки за безстрашни момичета

От: Анита Ганери

Вдъхновяващи истории за силни и независими приказни героини от цял свят 
Вдъхновяващи истории за силни и независими приказни героини от цял свят 

Този прекрасно илюстриран сборник съдържа 15 приказки от цял свят с необикновени главни героини. Те са умни, безстрашни и независими, поемат контрол над съдбата си, без да разчитат на принцове или рицари. Запознайте се с Брадаманте, която се впуска в битка върху летящ кон, Унанана, която спасява децата си от търбуха на слон, малката Моли Упи, която надхитря великан, и още много храбри момичета.
Повече информация
ISBN 9789542620471
Тегло 0.3500
Цветност цветна
Издател Хермес
Художник Хуа Лей
Преводач Лора Филипова
Брой страници 128
Дата на издаване 2020 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Приказки за безстрашни момичета
Вашият рейтинг
Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си

Имало едно време в румънските земи един стар рицар, който бил изкусен магьосник и чародей. Един ден в замъка му пристигнал пратеник със съобщение от султана. Султанът набирал хора за войската си и искал от всеки рицар във владенията му да му служи за една година и един ден. Ако не можел, трябвало да изпрати някой от синовете си, иначе щял да бъде опозорен и изпратен на смърт.
Старият рицар бил твърде немощен, за да отиде, но и нямал син, който да го замести. Трите му красиви дъщери били неговата гордост и радост, но на момичета не се разрешавало да воюват. Рицарят спрял да се храни и посърнал от тревоги. Лежал в леглото, въздишал тежко и поклащал глава.
Най-голямата му дъщеря – Станута, отишла при него и нежно го попитала:
− Какво има, мили татко? Да не си болен? Или пък нещо сме прегрешили?
− Не, не, мило дете − отвърнал натъжен той. − Вината не е ваша и не съм болен.
Разказал й за заповедта на султана и я помолил да пази това в тайна от сестрите си. 
− Не се тревожи, тате − усмихнала се голямата дъщеря. − Аз съм висока и силна. Ако се преоблека като мъж и си отрежа косата, мога да мина за твой син! Ще яздя редом със султана и никой няма да забележи.
Старият рицар потръпнал при мисълта, че дъщеря му може да замине за султанския двор. Упоритата девойка обаче не искала да се откаже, затова той решил да използва магия, за да я разубеди. Станута отрязала косата си, а баща й дал най-хубавия кон от конюшните си, най-здравия си щит и най-верния си меч и я изпратил. Тогава се качил на своя кон и въпреки слабостта си, препуснал през полята, докато стигнал мост в края на владенията си. С магия се преобразил в син глиган и се скрил в гората до потока. Когато девойката наближила моста, глиганът се спуснал право към нея, а от ноздрите му излизала пара. Момичето изкрещяло от ужас, дръпнало юздите на коня и препуснало в галоп обратно към замъка.
След няколко дни втората дъщеря на рицаря – Роксанда, отишла при него. 
− Скъпи татко, толкова сме притеснени за теб − заговорила кротко тя. − Все още си много тъжен. Какво те измъчва? 
Баща й споделил тревогите си и също като сестра си тя започнала да го увещава да я изпрати в султанския дворец, преоблечена като момък.
− Татко, моля те − настоявала тя. – Ще отида право при султана и няма да позволя на никакви глигани да ме отклонят от пътя ми. 
Средната дъщеря незабавно отрязала дългата си коса, а баща й дал хубав кон, остър меч и стар щит. Щом тръгнала, старият рицар побързал да стане, яхнал своя кон и препуснал през полята, докато стигнал моста. Превърнал се в червен лъв и се скрил в гората.
Когато Роксанда наближила моста, лъвът се нахвърлил срещу нея със смразяващ кръвта рев. Девойката надала силен вик и дръпнала юздите на коня. Веднага препуснала с всички сили обратно към замъка.
Най-малката от трите сестри – Мизилка, била и най-смелата. Тя отишла при баща си и му поискала разрешение да замине на служба при султана. 
− Скъпа ми дъще − рекъл нежно той, − не мога да ти позволя. Сестрите ти са по-големи и по-силни от теб, а се провалиха. Защо смяташ, че ти ще успееш? Остани си у дома и ми прави компания на стари години.
Мизилка нямала намерение да се откаже. Знаела, че баща й я обича и ще отстъпи. 
− Пусни ме да отида, татко − настоявала тя. − Глиганите и лъвовете не ме плашат.
− Категорично забранявам − отсякъл баща й. 
Тя продължила да го моли и увещава, докато накрая той се предал и се съгласил да я пусне. Само че й дал най-ръждясалия меч, най-старото си копие и очукан щит, както и един престарял кон, който не бил язден от години. Мизилка отрязала дългата си коса, преоблякла се в мъжки дрехи и се приготвила да тръгне. Когато напуснала замъка, баща й вече препускал към моста, където се превърнал в зелен змей и се скрил в гората. 
Не след дълго Мизилка стигнала до моста и змеят се изпречил на пътя й, бълвайки огромни огнени облаци. Но тя не била като сестрите си – не се уплашила и не обърнала коня. Препуснала право към змея, с меч в ръката и готова за битка. Преди да нанесе удар обаче, змеят побягнал. Старият рицар едва успял да се върне в замъка невредим. Най-малката дъщеря не го последвала, а минала по моста и се запътила към султанския дворец. Когато пристигнала, се поклонила ниско и се представила на султана:
− Ваше Величество, аз съм синът на стария рицар и дойдох да изпълня неговия дълг към вас.
Султанът я огледал от глава до пети. Сторило му се, че прилича на девойка в дрехи на момък, но не бил сигурен и затова нищо не казал.
Мизилка показала, че може да язди и стреля с лък не по-зле от който и да е рицар, но султанът продължил да се съмнява. Отишъл при една мъдра старица и поискал съвет как да разбере дали рицарят е девойка, или е момък.
Старицата се засмяла: 
− Лесно е. Докато е на лов, повикай търговци в двореца. Нареди им да опънат сергиите си в голямата зала. Да изложат от едната страна най-фините дрехи и бродерии, а от другата – най-изящните ками и мечове. Ако е девойка, ще избере красивите дрехи. Ако е момък, ще отиде при оръжията.
Султанът така и сторил. Търговците подредили стоките си, но Мизилка подминала изящните дрехи и се запътила към оръжията.
Въпреки това, султанът не бил убеден и отново отишъл при старицата.
− Заповядай на готвача ти да приготви каша от елда − рекла му тя. − В нея добави перли. Ако е девойка, ще вземе перлите и ще ги запази. Ако е момък, ще ги изхвърли.
Старицата обаче грешала. Като много други момичета, Мизилка не се вълнувала от скъпоценни камъни и бижута. Взела купичката с каша, отделила перлите и ги изхвърлила като непотребни камъчета.
Султанът посетил старицата за последен път.
− Пръсни цветя по целия под на голямата зала и повикай рицарите си − посъветвала го тя. − Ако е девойка, ще стъпва леко по цветята или ще ги събере и ще си направи букет. Ако ли пък е момък, ще ги стъпче и изпомачка.
Султанът отново направил както му казала старицата, но тъкмо в този ден малката дъщеря на рицаря четяла една много хубава книга, докато отивала на вечеря. Изобщо не забелязала красивите цветя и ги стъпкала.
Когато времето, през което трябвало да служи на султана, изминало, Мизилка се сбогувала с останалите рицари и яхнала стария си кон. Самият султан излязъл да се сбогуват.
− Ти ми служи добре – казал й той. – Баща ти трябва да се гордее с теб как изпълни дълга му. Имам един въпрос, преди да потеглиш: момък ли си, или девойка?
− Могъщи султане − отвърнала тя почтително, − има ли някакво значение? Служих ти не по-зле от който и да е млад мъж, нали?
− Ако си жена, как успя да преминеш всичките ми изпитания? − попитал той.
Изненадана, най-малката дъщеря на рицаря попитала султана какви са били изпитанията. Когато той й разказал, тя избухнала в смях. Смяла се, докато сълзи потекли по страните й. 
− Колко сте старомоден, как може да не разбирате? − казала накрая тя. − Жените не са по-различни от мъжете... пък и много от вашите рицари харесват дрехите и перлите повече от мен.
После пришпорила коня си и препуснала в галоп към замъка на баща си, където я очаквало тържествено посрещане. От този ден нататък всеки рицар в страната показвал към нея, а и към всички жени, най-дълбоко уважение.