Количка
0
0,00 лв.
Търсене
Празници в смъртта
От: Нора Робъртс
Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
201072101
Специална цена 11,87 лв.
Редовна цена 16,95 лв.
5,08 лв. 30 %
Личният фитнес треньор Трей Зиглър е във върховна физическа форма. Ако не се брои ножът, забит в идеално оформените му гърди.
Скоро лейтенант Ив Далас открива много жени, които са били омайвани, използвани и рекетирани от нарцистичния негодник. А докато проверява дългия списък с врагове на Трей, тя трябва да се справи с още няколко списъка – тези за коледното пазаруване и за приема, който тя и съпругът й организират.
Личният фитнес треньор Трей Зиглър е във върховна физическа форма. Ако не се брои ножът, забит в идеално оформените му гърди.
Скоро лейтенант Ив Далас открива много жени, които са били омайвани, използвани и рекетирани от нарцистичния негодник. А докато проверява дългия списък с врагове на Трей, тя трябва да се справи с още няколко списъка – тези за коледното пазаруване и за приема, който тя и съпругът й организират.
Без настроение за празнуване, Ив се опитва да пренебрегне неприязънта си към жертвата и да разкрие загадката на убийството й. До Коледа остават само броени часове и любимото ни ченге от отдел „Убийства“ е решено да спре поредния хладнокръвен убиец преди настъпването на новата година.
| ISBN | 9789542620556 |
|---|---|
| Тегло | 0.250000 |
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Хермес |
| Корица | мека |
| Размери | 13x20 |
| Преводач | Мария Демирева |
| Брой страници | 400 |
| Дата на издаване | 2021 г. |
| Език | български |
Напишете вашето мнение
Мъже! – помисли си Сима. – Не можем да живеем с тях, но не можем и да ги пребием до смърт със стик за голф.
Да, но въпреки това едно момиче можеше да измисли достойно отмъщение. А Сима беше момиче, твърдо решено да направи точно това.
Да, но въпреки това едно момиче можеше да измисли достойно отмъщение. А Сима беше момиче, твърдо решено да направи точно това.
Никой не заслужаваше такова отмъщение повече от Трей Зиглър. Шибанякът я беше изритал от апартамента, в който живееха заедно, макар че тя имаше същите права като него.
През седемте седмици и половина на тяхното неофициално съвместно съжителство двамата си деляха разходите за наем и храна. Чистенето беше изцяло нейна отговорност (копеле мързеливо!), както и пазаруването. През тези седем седмици и половина тя му бе отдала най-хубавото време от живота си.
И секс.
И така, след дълги размисли, задълбочени разговори с близки приятелки, два десетминутни сеанса по медитация и шест шота текила, тя окончателно измисли как, къде и кога ще осъществи своето отмъщение.
Как щеше да се случи всичко? С помощта на въпросния стик за голф, богата колекция от кашмирени чорапи и сърбящ прах. Къде? Разбира се, в техния апартамент в Уест Вилидж, разположен точно над студиото за татуировки и пиърсинг „Литъл Майк“.
Кога? Майната му! Още сега!
...
Сима не искаше да си има вземане-даване с хора, които знаеха как да проникнат в апартамента. Но много искаше да влезе в жилището.
И така, подкрепяна от приятелката си, тя извади картата, за да отключи входната врата на сградата, в която се намираше апартаментът.
Широката й усмивка, предизвикана от изпитата текила, се разшири още повече, когато ключалката се отключи.
- Знаех си! Той никога не би дал пари, за да деактивира стария код и да сложи нов.
- Може би не би го направил за тази врата. Ще видим дали ще успеем да отключим апартамента. – Приятелката й я погледна изпитателно. – Напълно ли си сигурна, че той не си е вкъщи?
- Абсолютно. Шефката му го е изпратила на семинар през почивните дни, планиран от седмици. Не може да плюе на такава възможност. Безплатен хотел, безплатна храна и възможност да се изфука.
Сима тръгна към тесния асансьор и посегна да си свали ръкавиците.
- Ще се качим по стълбите. Не сваляй ръкавиците. Забрави ли? Не трябва да оставяме отпечатъци.
- Добре, права си. Това е първото ми проникване с взлом – разкикоти се притеснено Сима и тръгна нагоре по стълбите.
- Не е влизане с взлом. Имаш ключ. Освен това си плащала наема.
...
Най-сетне стигнаха до четвъртия етаж.
- Моментът на истината настъпи.
Сима си пое дълбоко въздух. Да изкачиш три етажа със зимно палто, шал, шапка и ботуши – декември 2060 година бе студен като разбитото й сърце – не беше никак лесно. Тя се измори и поизпоти.
Стисна палци, извади картата и я плъзна през четеца.
Ключалките се отвориха с щракване.
...
Сима изпъна рамене и кимна. Стиснала ръката на приятелката си за морална подкрепа, тя се отправи към спалнята, която в продължение на седем седмици и половина бе делила със своя стиснат, безсърдечен приятел, който на всичкото отгоре я беше мамил.
- Дори не е сложил коледна украса. Има ледено сърце!
Сима дори не подозираше колко точни са думите й.
Трей Зиглър седеше в леглото, подпрян на възглавници. Дългата му кестенява коса със златисти кичури, с която той толкова се гордееше, беше сплъстена и изпоцапана с кръв. Смарагдовозелените му очи бяха втренчени в нищото.
От мускулестите му гърди стърчеше кухненски нож, забит право в студеното му сърце. На ножа бе закачен картон с надпис:
Дядо Коледа каза, че си бил непослушен!!!
Хо-хо-хо!
