Открито - Андре Агаси

На седем години съм и си говоря сам, защото ме е страх, а няма кой да ме чуе. Никой друг не ме слуша. Шептя тихичко: „Откажи се, Андре, просто се откажи. Хвърли ракетата и напусни корта. Влез вкъщи и хапни нещо вкусно. Поиграй си с Рита, Фили или Тами. Поседни до мама, докато плете или реди пъзел. Чудесно звучи, нали? Няма ли да е прекрасно, Андре? Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис?“.

Но не мога. Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам. Увещавам се да спра, но продължавам да играя и животът ми сякаш се върти около противоречието между онова, с което искам да се занимавам, и онова, което всъщност правя.

Той е един от най-обичаните спортисти в света и един от най-талантливите тенисисти, излизали на корта. Но от съвсем малък Андре Агаси мрази спорта, който впоследствие го превръща в легенда.

С ракета в ръце още от люлката, малкият Андре е принуден да удря по стотици топки на ден. Момчето ненавижда постоянния натиск въпреки изключителния си талант − вътрешен конфликт, който го преследва през целия му живот.

В увлекателната си автобиография, Агаси ни кара да изпитаме паниката на дребното седемгодишно момче от Лас Вегас, което тренира по цял ден под зоркия поглед на гневния си баща. Виждаме как на тринайсет го изпращат в тенис интернат във Флорида. Самотен и уплашен, деветокласникът по-късно напуска училище и се бунтува по начини, които скоро ще го превърнат в икона на 80-те години. На шестнайсетгодишна възраст външният му вид обещава да промени тениса завинаги наред с мълниеносния му ретур.

Агаси описва в детайли всеки свой решителен мач и личните си връзки, обсъждани шумно от пресата. Освен ярките портрети на съперниците му на корта, той обрисува подробно кратката си връзка с Барбара Стрейзънд и обречения си брак с Брук Шийлдс. Разказва как увереността му е била подкопавана от дълбока депресия и разкрива грешката, която едва не му коства всичко. Агаси описва забележителното си завръщане на корта, което го превръща в най-възрастния играч, оглавявал световната ранглиста.

С въздействащи изразни средства той разказва за верния си брат, мъдрия треньор, всеотдайния кондиционен треньор, за всички, които са му помогнали отново да си стъпи на краката и да открие любовта в лицето на Щефани Граф.

„Открито“ е динамична и изпълнена с откровения автобиография, която ще допадне на всички поколения читатели. Истинска наслада за почитателите на спорта, книгата ще заплени дори онези, които не се интересуват от тенис. Също като играта на Агаси, тя налага нов стандарт за стил, темпо и въздействие.

За разлика от повечето спортни автобиографии, „Открито“ е изненадващо добре написан и откровен мемоар.

The New York Times

Агаси е написал една от най-добрите спортни автобиографии на всички времена. Вдъхновяваща и откровена история, в която нищо не е спестено. Мемоарът на Агаси е също толкова пленителен, колкото играта му.

Time

„Открито“ е избрана за Забележителна книга на New York Times, както и за Книга на годината от Forbes, San Francisco Chronicle и Washington Post.