„Моят път към Индия и Китай не беше с кораби и железници. Сам трябваше да намеря всички магически мостове, в сърцето си да престана да враждувам с Европа, там да търся избавление от нея. В сърцето си следваше да усвоя истинската Европа и истинския Изток, а това продължаваше години, нижеха се години на страдание, на неспокойствие, години на война, години на отчаяние.“, Херман ХесеОткъс от книгата на Херман Хесе „От Индия“
Из един дневник от 1920/1921 г.
Моето занимание с Индия, което скоро ще е с давност от двайсет години, ми се струва, че е достигнало нова точка в развитието си. Досега моето четене, търсене и съчувствие бяха посветени почти изключително на философската, чисто духовната, ведическата и будистката същина на Индия, като Упанишадите и Словата на Буда бяха в центъра на този свят. Едва сега се доближавам повече до същински религиозната Индия на боговете, на Вишну и на Индра, на Брахма, на Кришна и т.н., и т.н. И сега будизмът ми изглежда като един вид индийска реформация, която точно отговаря на християнската. Буда сега ми изглежда сравним с Лутер, макар че е много по-задълбочен от него (разбира се, само в неговото отношение към старото, към свещеничеството и брахманизма). И протичането на голямата будистка вълна̀ ми изглежда твърде подобно на протичането на Реформацията в Европа. И в двата случая се започва с едно одухотворяване и вглъбяване, съзнанието на отделния човек се превръща във важна инстанция, премахват се външният култ, откупуването на изкуплението, магията и жертвоприношенията, кастата на жреците губи своето влияние, мисленето и съзнанието на отделната личност се отбраняват срещу старите авторитети. Междувременно обаче реформира и обновява себе си и нападнатото Старо и докато новото учение доста бързо бива употребено и отново дегенерира като църква и народна религия, старата, наивна религия показва, че е по-издръжливата, и се изправя с нови сили. И както протестантската църква след няколко столетия се покварява, обеднява до степента на култ и закостенява, по подобен начин будизмът наново потъва пред прилива на нови култове и душевни светове, произлезли от старото царство на боговете. Свалените Вишну и Индра се завръщат, раждат се богове след богове, преобразяват се, обогатяват се, биват обожавани, почитани в цветущи, огромни произведения на изкуството и будисткото чисто, тихо, добро, свещено учение, което за известно време е означавало спасението на света и край на всякаква власт на свещеничеството, постепенно се превръща в тиха, търпелива секта, за чието по-нататъшно съществуване никой не се грижи и за чието учение и култ вече не се вълнува дори част от сърцето на народа. И в двата случая — в Индия и в Европа, безбожната, очевидно толкова по-чиста, по-духовна протестантска религия остава непроизводителна, превръща се във философия, наука, диалектика. Впрочем и до днес Католическата църква, която очевидно преживява победоносно Реформацията, не показва да е изгубила съзидателната си сила, точно като брахманизма.