Количка

Орденът

От: Даниъл Силва

Специална цена 15,26 лв. Редовна цена 17,95 лв.

2,69 лв. 15 %

Когато папа Павел VII умира, на католиците по света е съобщено, че инфаркт е покосил Светия отец в съня му. Личният му секретар – архиепископ Луиджи Донати, обаче има основателни причини да подозира, че той е бил убит. Едната от тях е, че писмото, което папата е пишел същата вечер, е изчезнало заедно с книга, имаща силата да сложи край на хилядолетна убийствена омраза. И двете са били предназначени за Габриел Алон.
Когато папа Павел VII умира, на католиците по света е съобщено, че инфаркт е покосил Светия отец в съня му. Личният му секретар – архиепископ Луиджи Донати, обаче има основателни причини да подозира, че той е бил убит. Едната от тях е, че писмото, което папата е пишел същата вечер, е изчезнало заедно с книга, имаща силата да сложи край на хилядолетна убийствена омраза. И двете са били предназначени за Габриел Алон.
Докато кардиналите се събират в Рим за началото на конклава, Габриел се впуска в отчаяно търсене на доказателства за убийството на стария му приятел. Всички следи водят до Ордена на света Елена и отдавна изгубеното Евангелие на Пилат. Неговото търсене ще го отведе от Понте Векио във Флоренция, през манастир в Асизи, до Тайните архиви на Ватикана. 
И накрая до Сикстинската капела, където ще бъде свидетел на ритуал, който малцина външни хора са виждали – свещеното предаване на ключовете на свети Петър на новоизбрания папа.
Повече информация
ISBN 9789542620808
Тегло 0.3000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Коста Сивов
Брой страници 384
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Орденът
Вашият рейтинг
РИМ

Позвъниха му в 23,42 часа. Луиджи Донати се поколеба, преди да вдигне. Номерът на дисплея на telefonino беше на Албанезе. Причината да му звъни в този късен час можеше да бъде само една.
– Къде сте, Ваше Високопреосвещенство?
– Извън стените.
– Ах, да. Днес е четвъртък, нали?
– Някакъв проблем ли има?
– По-добре да не говорим по телефона. Човек не знае кой може да подслушва.
Нощта беше влажна и студена. Донати бе облечен в черен свещенически костюм с бяла якичка, а не с пищното расо с пурпурен кант, което носеха хората с неговия ранг в Апостолическия дворец. Той беше архиепископ и служеше като личен секретар на Негово Светейшество папа Павел VII. Беше висок и слаб мъж, с гъста черна коса и черти на филмова звезда. Наскоро отпразнува шейсет и третия си рожден ден. Възрастта не се отразяваше на приятния му външен вид. Неотдавна списание „Венити Феър“ го нарече Сладкия Луиджи. Статията му донесе много унижения в изпълнения с интриги свят на Курията. Все пак, предвид заслужената репутация на Донати като безмилостен човек, никой не посмя да му каже нещо в очите. Никой освен Светия отец, който не спираше да се шегува по този повод.
По-добре да не говорим по телефона...
Донати се подготвяше за този момент от година, че и повече, още от първия лек инфаркт, който скри от света и най-вече от Курията. Ала защо точно тази вечер?
Улицата беше необичайно тиха. Мъртвешки тиха, хрумна му неочаквано. До нея водеше Виа Венето, а от двете й страни се издигаха високи дворци. Това беше улица, на която рядко се случваше да стъпи свещеник – особено такъв, който бе образован и обучен от Обществото на Исус – интелектуално взискателния и понякога бунтовнически настроен орден, към който принадлежеше Донати. Служебната му кола с ватикански регистрационен номер SCV го чакаше до тротоара. Шофьорът беше от ватиканската жандармерия – полицейска служба, състояща се от 130 души. Мъжът потегли на запад през Рим, без да бърза.
Той не знае...
Донати прегледа уебсайтовете на водещите италиански вестници на телефона си. Те също бяха в неведение. Както и колегите им в Лондон и Ню Йорк.
– Включи радиото, Джани.
– Музика ли ви се слуша, Ваше Високопреосвещенство?
– Новините, моля.
Още глупости от Савиано и оплаквания как арабските и африканските имигранти съсипват страната, сякаш италианците не се справяха достатъчно добре с тази задача. Савиано тормозеше Ватикана от месеци с желанието си за лична аудиенция при Светия отец. Донати, с огромно удоволствие, отказваше да позволи такава. 
– Достатъчно, Джани.
Радиото, слава богу, утихна. Луиджи погледна през прозореца на луксозната германска кола. Един воин на Христа не биваше да пътува по този начин. Смяташе, че за последен път се придвижва със служебен автомобил и шофьор из Рим. Вече почти две десетилетия заемаше длъжност, подобна на началник-щаб на Римокатолическата църква. Това беше един бурен период, белязан от терористичната атака над базиликата „Свети Петър“, скандала с антиките и Ватиканските музеи и вълната от разкрити случаи на сексуално насилие, извършено от свещеници, но въпреки всичко Донати се наслаждаваше на всеки един миг. Сега всичко беше свършено. Отново се беше превърнал в обикновен свещеник. Никога не се беше чувствал толкова самотен.
Автомобилът прекоси река Тибър и зави по Виа дела Кончилиационе – широкия булевард, който Мусолини беше прокарал през най-бедните квартали на Рим. Осветеният купол на базиликата, възстановен в първоначалния си блясък, се издигаше в далечината. Завиха покрай Колонадата на Бернини към портата „Санта Анна“, където един швейцарски гвардеец им махна да влязат на територията на града държава. Той беше облечен във вечерната си униформа – синя туника с бяла ученическа якичка, дълги до коленете чорапи, черна барета и наметало, което да го пази от нощния хлад. Очите му бяха сухи, а лицето – спокойно.
Той не знае...
Колата продължи бавно по Виа Сант’Анна – покрай казармите на швейцарската гвардия, църквата „Санта Анна“, ватиканската печатница и Ватиканската банка, – преди да спре до арката, водеща към двора „Сан Дамазо“. Донати прекоси калдъръмената пътека пеш, качи се в най-известния асансьор в целия християнски свят и отиде на третия етаж на Апостолическия дворец. Тръгна с бърза крачка по лоджията. От едната му страна се издигаха огромни прозорци, а от другата – фрески. Зави вляво и се озова пред папския апартамент.
Пред вратата, изпънат като струна, стоеше втори гвардеец – този облечен в официална униформа. Донати мина покрай него, без да му каже нищо, и влезе. Четвъртък, мислеше си той. Защо трябваше да се случи в четвъртък?