Представени са непубликувани архиви от електронната читалня на Централното разузнавателно управление, обединени под общата тема "Македония и ЦРУ". Всички те са преминали 65-годишния срок за разсекретяване. Обнародването им дава възможност както на специалистите, така и на любителите на историята да се докоснат до една доскоро оградена с бодлива тел територия.
Една от най-важните теми е съдбата на българите в Македония и борбата им за отстояване на национално самосъзнание. Тези архиви съдържат недвусмислени свидетелства за българския дух в Македония и за силното влияние на ВМРО и нейния водач Иван Михайлов.
ЦРУ успява да проникне в лагерите и затворите, някои от които съществуват и до днес. Под бдителното око на агенцията попадат университетите и гимназиите.
Внушително ядро са архивите за Струмица и Струмишко. Те разкриват неизвестни до този момент подробности за кървавите изтезания, на които са подложени студентите и за зловещата екзекуция на Струмишката петорка от УДБА. Разобличени са лъжите, че били убити при "опит за бягство".
Откъс от книгата:
"На вниманието на читателите представям непубликувани архиви от електронната читалня на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), обединени под общата тема „Македония“. Всички те са преминали 65 годишния срок за разсекретяване, но отскоро са „качени“ на сайта на ЦРУ. Обнародването им дава възможност както на специалистите, така и на любителите на историята да се докоснат до една доскоро оградена с „бодлива тел“ територия. Надявам се да представляват интерес както за българския, така и за чуждия читател, защото те хвърлят светлина върху погледа на една от световните агенции, разполагащи с неограничен човешки, материален и финансов ресурс и то в една пресечна точка на интереси, каквато е Югославия и конкретно Македония.
С редки изключения всички са информационни доклади, но има и меморандум, свързан с текущата разузнавателна дейност, подписан от заместник-директора на управлението, натоварен с тази част. В тях няма посочен нито автор, нито съставител на документа, нито кодово име. В не малко от текстовете има коментари. Прави впечатление, че повечето дати, голяма част от коментарите и всички резюмета са плътно почернени. Дори има случаи, в които от пет коментара четирите са изличени. Ако се сравни съдържанието с наличната дата на разпространение, тя е пренебрежимо отдалечена. Така е възможно да се разгледат процесите в Македония в буквалния смисъл ден по ден и час по час. Докладите не са дълги, рядко надхвърлят 3 страници. Разделени са на кратки и ясни параграфи, които са доста съдържателни.
ЦРУ представлява координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Създадено през 1947 г. със седалище в Ленгли, щата Вирджиния, то организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят.
Избраният период е определен въз основа на наличните в читалнята документи, както и от „най-горещите“ събития, белязали ХХ век – краят на Втората световна война, смъртта на Йосиф Висарионович Сталин и краят на Корейската война – определяна като „първата гореща война“.
Агентурната мрежа на ЦРУ в Югославия и в частност, на територията на Македония, е забележителна. Тя е дотолкова разклонена, че успява да обхване всички съпротивителни движения от върха до редовия боец, политическите сили, цялото общество, от властимащите до опозицията, градското и селското население, църквата, цялата държава от федералното през националното до регионалното равнище, всички етноси със специфичните им проблеми. Агенцията внимателно следи партийното, кариерното и професионалното развитие на градските и селските дейци, позициите им в миналото и настоящето, постовете, които са заемали и заемат, мястото им в партийната йерархия, като специално място се отделя на офицерите и подофицерите от милицията, армията и УДБА. Характерни за ЦРУ са високият професионализъм и разнообразните сведения от различни информатори, които дават възможност за обективност, доколкото е възможно да има такава в условията на все по-разгарящата се Студена война."
***
Доц. д-р Христо Милков е завършил история и френски език в СУ "Св. Климент Охридски". Той е доцент и доктор по история в Института за исторически изследвания при БАН, където работи от 1989 година. Творческите му търсения са в областта на френската и българската история след Първата световна война, ролята на личността в историята, митологията и пропагандата, история на медиите, лозунгите, афишите и плакатите в политическия живот, разузнаването през Студената война.