Магазинчето за шоколад и мечти

Кийра влезе в магазинчето си, наречено „Шоколатерията на Кийра“, и побърза да пусне радиатора, защото навън беше студ на кутийки. А трябваше да внимава да не претопля помещенията, за да не се разтопят бонбоните. И все пак не можеше да изисква от клиентите си да студуват. Пък и тя самата си беше зиморничава.

Миналия месец веднъж спряха отоплението заради замръзнали тръби и веднага се усети разлика в работата. Клиентите не се застояваха, не отделяха време да си побъбрят, а и не проявяваха интерес към най-новите лакомства, които Кийра приготвяше собственоръчно, влагайки цялото си сърце. Плюеха си на петите в първия удобен момент, за да се постоплят в някой от големите магазини на Корнмаркет Стрийт. Не стига че популярните магазини на главната търговска улица и бездруго бяха като трън в очите на петте жени от „Валери Лейн“, които се мъчеха да оцелеят месец за месец. Конкуренцията беше силна, но за щастие имаха лоялни клиенти, които ценяха личното отношение, характерно за магазинчетата от малката уличка. Тук все още им даваха полезни съвети, увличаха ги в приятни разговори, а хората знаеха какво получават за парите си. Кийра беше благодарна на всеки един клиент, който й помагаше да поддържа нивото на шоколатерията.

Двайсет и девет годишната собственичка на магазина свали плетената шапка и прокара пръсти през кестенявата си коса, която днес носеше пусната. След това разтърка ръце и издиша, за да провери дали ще се образува облаче пара. Да, видя го, но все пак въздухът се затопляше постепенно. Кийра надникна през прозореца и отсреща по диагонал зърна приятелката си Орхид, която сменяше декорацията на витрината си. По улицата не минаваше нито един клиент. После обходи белите си рафтове, на които бе изложила различните видове курабийки – в красиви картонени и метални кутии или в целофанови пликчета. Тук-там беше поставена украса, но не прекалено много, за да изпъкват изделията й. Само че току откриваше в магазинчето за подаръци на Орхид някой нов възхитителен аксесоар, който пасваше перфектно на нейния асортимент. Така например до семплата бяла кутия с кокосови бисквити имаше бледорозова ваза с букет от тъмнорозови и бели рози, които изглеждаха толкова истински, че никой не би забелязал, че са от коприна. Малките метални кутии с ментови курабийки бяха подредени на лавица, декорирана с един от онези яркорозови лебеди, които миналата година бяха абсолютен хит в магазинчето на Орхид.

Кийра беше разпръснала дребни акценти на подходящите места в двете преходни помещения. Най-често в розово или други любими на жените цветове, за да привлече вниманието на основната част от клиентелата си. Имаше обаче и специален кът за деца с шоколадови мечета и шарени лакомства, както и за господата, където предлагаше черен шоколад, бонбони с коняк, шоколадови блокчета с бърбън от Канада, марципан от Германия и шоколадови пури от Франция. Тях беше аранжирала в старо сандъче за пури заедно със златен джобен часовник, взет назаем от антиквариата на приятелката й Руби. Кийра много се гордееше с международния си асортимент, но най-много с направените лично от нея бонбони и трюфели, които открай време се продаваха най-добре.

Да, на „Валери Лейн“ все още се държеше на ръчната изработка, заедно с която се влагаше и много любов. Друга от приятелките й приготвяше сама чаените смеси в „Ъгълът на Лори“; Сюзън от „Раят на преждите“, освен богатия избор от прежди, предлагаше и свои плетива, а Орхид продаваше и ръчно отлети свещи. Пък Руби от антиквариата едва ли не всеки уикенд преравяше битпазарите в града и с много любов и внимание избираше старинни предмети за клиентите си.

Допреди девет месеца в празните помещения между магазините на Сюзън и Орхид се продаваше домашен сладолед, но собственичката Дона замина за Холандия с голямата си любов и оттогава магазинчето пустееше. Кийра обаче бе сигурна, че в най-скоро време щеше да се нанесе нов собственик, достоен за „Валери Лейн“. Управителят на имота мистър Спейси със сигурност щеше да обмисли добре на кого да повери магазина, защото също като тях приемаше присърце съдбата на старинната уличка. Кийра не можеше да изрази с думи колко добре се чувстваше тук, колко ценеше приятелките си и с каква радост влизаше всяка сутрин в своята шоколатерия.