Една леденостудена вечер в началото на декември една жена излезе на разходка в заснежения Оксфорд с нейния кокер шпаньол. Дълго палто обвиваше плътно тялото й, а около врата й няколко пъти беше омотан лилав шал, изплетен от нея самата. Шапка и ръкавици топлеха главата и ръцете й. Дори кучето имаше ушита специално за него дрешка, за да не мръзне по време на вечерните им разходки.Жената с тъмни очи, в които ако човек се вгледаше внимателно, можеше да разпознае душата й, изтърси купчинката сняг, паднала на раменете й от покрива. Щеше да бъде мразовита Коледа, в това беше сигурна, и се зарадва, защото в Оксфорд рядко имаш щастието да изживееш бяла Коледа.
Кучето опъна повода и жената го развърза, за да може да поразузнае из старинната уличка. Тя вдиша студения зимен въздух и погледна изобилието от лампички, което миналата седмица закачи с нейните приятели и които сега красяха „Валери Лейн“ заедно с клонки от имел и самодивски чемшир. По малките елхички, които бяха засадили в кашпи пред магазинчетата им, висяха красиви коледни топки. Старите улични фенери бяха увити с празнични ленти и всеки прозорец на шестте магазинчета излъчваше невероятна топлина. Собствениците им и тази година бяха надминали себе си с оригинална коледна украса.
Погледът й спря на антикварната книжарница отсреща, където някога се помещаваше смесеният магазин на добрата Валери. Преди повече от сто години Валери Бонам отворила първото магазинче на уличката, която сега носеше нейното име. И до днес хората слушаха с интерес историите, които се разказваха за нея – някои от тях звучаха направо като приказка.
Жената с лилавия шал погледна към собственото си магазинче за прежда, на чиято входна врата от двете страни бяха окачени китки самодивски чемшир, и се усмихна. Дори не беше мечтала за подобно щастие, каквото й даваше работата на тази уличка. Да, преживя трудни времена, за които не обичаше да мисли и за които с никого на „Валери Лейн“ не споделяше. Но всичко това беше минало. Сега нейното кученце, добросърдечните й приятели и собственото й магазинче просто я изпълваха с радост.
Тя подвикна на единственото същество от мъжки пол в живота й и то веднага притича към нея с радостен лай. Извади ключовете си от джоба на палтото, отключи вратата точно до магазинчето и се качи нагоре по стълбите, а кучето я последва. Отново пое дълбоко въздух, преди да влезе в дома си – уютно жилище, което малко преди Коледа изглеждаше по-тихо от обикновено.
Тя се настани на дивана с чаша чай с аромат на череши и парченца марципан от магазинчето на приятелката й отсреща и си пусна коледен филм. За кратко забрави колко много беше разочарована някога. Най-съкровеното й желание беше тази Коледа и при нея да дойде любовта.