Количка 0
0,00 лв.

Книга за Нери

От: Евгений Тодоров

Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, след като много приятели ми казаха, че трябва да го сторя. Знам, че ако Нери гледа отгоре, ще ме упрекне. Меко казано.

Реших се да го направя, защото нещичко от тази книга може да накара някои млади хора да изберат нелесния път в живота си...

Евгений Тодоров

Нери си отиде на 2 юни 2022 г. Веднага я обявиха за легенда, връх на българската журналистика, прима на интелигенцията, не журналист, а институция, и т.н.

Депутатите станаха на крака да я почетат.

Не знам дали някой се сети, че след 1989-а Нери има само няколко журналистически години. И въпреки това беше запомнена. Защо?

Дали нейното появяване в „По света и у нас“ през 1990-а, като част от легендарния „Екип 2“, за много хора не беше истинската промяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България вече не е същата, беше усмивката на Нери.

А дали неочакваната емоция след смъртта ѝ не идваше и от носталгията по времето, когато Петър Стоянов и Нери до него ни даваха самочувствието, че най-после ставаме граждани на една нормална европейска държава?

И дали не си отиде, когато разбра, че много от мечтите ѝ няма да се случат в този живот?

Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, след като много приятели ми казаха, че трябва да го сторя. Знам, че ако Нери гледа отгоре, ще ме упрекне. Меко казано.

Реших се да го направя, защото нещичко от тази книга може да накара някои млади хора да изберат нелесния път в живота си...

Евгений Тодоров

 

 

ИНТЕРВЮ С ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ ЧЕТЕТЕ ТУК!

 



Повече информация
ISBN 9789542622413
Тегло 0.450000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица твърда
Размери 14,2х21
Брой страници 256 + 16 цветно приложение
Дата на издаване 2023 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Книга за Нери
Вашият рейтинг

 

КОГАТО КРАЛЯТ БЕШЕ ОЩЕ ПРИНЦ И ДРУГИ ИСТОРИИ

През 1998-а в България дойде принц Чарлз. Дойде по-специално в Пловдив. Целта беше да инспектира, както се казва, направеното с английски пари за приобщаването на ромите от Столипиново. Бяха хвърлени огромни средства по някакъв проект, който предвиждаше освен всичко друго, в квартала да патрулират полицаи роми. Те хем познават махалата, хем ще се ползват с доверие. И няма да бият съкварталците си – може да се предположи.
Шумно отразявано не само от българските медии – бяха дошли и няколко английски екипа, посещението включваше две пиар мероприятия. 
Едното беше посещение на циганска сватба. Всъщност сватбата бе възстановка – истинската се беше състояла няколко месеца преди това. Принцът даже се ръкува с младоженците, след това скришом избърса дланите си с бяла кърпичка. Нашият оператор хвана този момент.
Втора акция се състоя в така наречената Балабанова къща в Стария град. Къщата беше като циганската сватба – възстановка на минал строеж, но в нея миришеше на история. 
Та не знам кой – със сигурност и Нери имаше пръст в тази работа, беше измислил клопка за принца. Чарлз тръгна да разгледа горния етаж, воден от Петър Стоянов, и тъй като стълбите бяха стръмни, а журналистите – уморени, само няколко души придружиха гостите. Между тях и общинският оператор Асен Тихов, благодарение на когото имаме документ от това събитие. 
Принцът оглеждаше обстановката и кимаше одобрително глава, когато от ъгъла зазвуча пиано. Едно момиче свиреше Let It Be на „Бийтълс“. По сценарий, предположих.
Добавям няколко реда на 11 септември. От два дни Чарлз е крал. Появиха се спомени за онзи ден в Балабановата къща. Обади се и пианистката. Каза, че не е имало предварителен сценарий. Просто тя била там, защото се опитала да вземе автограф от принца. И взела. Изведнъж, спомня си тя, „Нери ме грабна“. И сяда зад пианото. 
Продължавам със спомените: Чарлз закима още по-одобрително, но нещата не свършиха дотук. Петър Стоянов запя. Чарлз не знаеше какво да прави. Чуди се, чуди се, пък от учтивост или му беше станало приятно, че в този далечен град знаят песните на „Бийтълс“, и устните му замърдаха. Чуха се и първите думи.
Престолонаследникът на империята пееше. Нещо, което не може да стане без одобрение на протокола. А може би той не беше пял публично никога досега – изключвайки God Save the Queen. 
Пеенето се чуваше на долния етаж, където репортерите и операторите вече си хапеха задниците. Бяха изпуснали сензацията.
Английските колеги нападнаха Асен, за да получат копия от касетата. Започнаха да му предлагат пари. Нери забеляза какво става и спря на секундата сделките.
След време, спомняйки си за онези събития, Асен въздъхна: „Ех, ако не беше жена ти, щях да спечеля много пари“.
Та пропяването на принца се превърна и в скандал. Има кадри как хората от протокола на двореца ходят нервно из двора на Балабановата къща, разговарят по едни огромни мобифони и ръкомахат, съобщавайки вероятно за издънката.
А че това е станало сензация на Острова, се потвърждава и от разказаното от легендарния радиоводещ Тома Спространов, който в този момент е в Англия. Той си спомня как на другия ден всички вестници излизат с първа новина от Пловдив. И заглавия от типа „Принцът пропя...“.
Английското разузнаване, изглежда, веднага разкри, че Нери е в основата на заговора. При нея дошло някакво официално лице и я предупредило, че тя повече няма да има възможност да посещава Обединеното кралство. Тоест, става персона нон грата.
В последния ден от посещението на принца вероятно същото лице се появило и с далеч по-любезна усмивка ѝ връчило портрет на Чарлз с подпис и някакво посвещение. 
Изглежда, скандалът е бил отчетен някъде като успешно пиар мероприятие.
След това няколко пъти Нери ходи до Лондон, никой не я спря.