Количка
0
0,00 лв.
Търсене
Избрано - Йордан Йовков (луксозно издание)
От: Йордан Йовков
Налично при доставчик – доставка между 1-5 дни
SKU
ТРК2021
35,00 лв.
Сборникът с избрани произведения включва разкази от най-ранното до късното творчество на Йордан Йовков - военни, битови, анималистични, от популярните и обичани цикли: "Вечери в Антимовския хан", "Старопланински легенди", "Песента на колелетата", "Те победиха", "Женско сърце", "Ако можеха да говорят". Подобаващо място в него заема и повестта "Земляци".
Книгата е част от поредицата "Златна класика"
Сборникът с избрани произведения включва най-значимото от богатото творчество на писателя, който се е превърнал в символ на българската душа и българското село - Йордан Йовков. Подбрани са разкази от най-ранното до късното му творчество - военни, битови, анималистични, от популярните и обичани цикли: "Вечери в Антимовския хан", "Старопланински легенди", "Песента на колелетата", "Те победиха", "Женско сърце", "Ако можеха да говорят". Подобаващо място в него заема и повестта "Земляци".
Героите на Йовков са хора, стремящи се към красота, добро и любов, разкъсвани са от съмнения и болка, но се уповават на здрав вътрешен коректив - връзката с бога. Дълбокото познаване на трепетите на човешката душа - любовните вълнения, майчината и бащината любов и грижа, болката и страданието, породени от войната, привързаността към земята и родното, разбирането и обичта към животните, възприемани като същества с душа, повика за запазване на красотата и чистотата в отношенията между хората, в отношението към природата и родината, правят творчеството на Йовков разбираемо и за съвременния читател. Повечето от разказите му са познати на българите от ранна възраст, тъй като се изучават в училище, и са част от любимите произведения на няколко поколения.
Книгата е част от поредицата "Златна класика"
***
Йордан Йовков е български писател, един от класиците на българската литература. Той е известен като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората се превръща в снова на творчеството му. Седемдесет от книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като "По жицата", "Албена" и "Шибил" продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни послания. От 1920 година Йовков е избран единодушно за член на "Съюза на писателите".
Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в село Жеравна. След като завършва гимназия в София, той известно време работи като учител в Добруджа. След това се записва да учи в "Юридическия факултет" на "Софийския Университет", но така и не го завършва. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. След войната той работи като редактор в различни издания, сред които списанията "Народна армия", "Военни известия" и "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве". В последните години от живота си авторът е съсредоточен основно върху творческата си дейност. След тежка операция в "Католическата блоница" в Пловдив на 15 октомври 1937 година Йордан Йовков умира.
Може да се каже, че Йовков започва творческата си дейност като поет-символист, но през второто десетилетие на миналия век се появяват неговите правдиви задушевно-поетични разкази. През 1902 година той публикува във вестник "Съзнание" първата си творба - стихотворението "Под тежкия кръст". Почти три десетилетия Йовков пише основно разкази. Това е жанр, в който българската литература достига наистина впечатляващи резултати. Критиците отбелязват 3 етапа в развитието на българския разказ, чийто символи са Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. В периода 1902 - 1911 година писателят публикува общо 31 стихове в периодичните издания - вестник "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време" и др. Първата си белетристична творба "Овчарова жалба" той публикува през 1910 година в списание "Просвета". Пълното разгръщане на Йовков като писател се свързва с неговите т. н. "военни" разкази. Често написани като очерци от фронта, те носят в себе си документалното начало, пряко свързани са с текущи събития и реалните места на военните действия. Годините прекарани по фронтовете предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. Войната в разказите на писателя е зло, което заплашва да разруши всички основи на човечеството. Най-популярни творби от този творчески период на Йовков са "Българка", "Те победиха", "Безотечественици", "Песента на колелетата" и повестта "Земляци". Тези и други значими негови произведения са събрани в излезлите през 1917 и 1918 година два тома - "Разкази - том 1" и "Разкази - том 2".
През 1920 година Йовков е включен в българската делегация в Букурещ, където той остава 7 години. Именно там, далеч от родината писателят написва множество произведения, благодарение на които заема видно място в националния духовен и литературен живот на България. Те са поместени в сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди" (1927 г.) , "Вечери в Антимовския хан" (1928 г.), "Женско сърце", "Ако можеха да говорят" (1936 г.). Техните герои са обикновени работници с ежедневни грижи и мъки, с мечти за по-добър живот. Майсторски владеещ прозата Йовков умее със самия стил на повествованието да създаде съответното настроение. От всички човешки ценности красотата - духовна и физическа, е богатството, което постоянно и силно привлича творческото внимание на Йовков. Нейната сила най-ярко е изразена в сборника с разкази "Вечери в Антимовския хан". Специално място в него заема разказът "Албена". Писателят въвлича читателите в историята на една красива жена, която участва в най-тежкото престъпление - убийство, като той ги подтиква да се замислят върху въпросите: подсъдима ли е красотата, виновна ли е тя; ако красотата носи със себе си грях, може ли човекът да я "забрани", може ли да се оправдае престъпление от страст и т.н. Основно място в произведението заема представата за силната женска красота, която пленява сърцата на хората и потиска злобата, завистта и ненавистта в тях. В "Албена" красотата и престъплението, красотата и грехът се оказват тясно свързани.
Творчеството на Йордан Йовков е една малка вселена, наречена с необятното име "човечност", обвита в белия цвят, като символ на чистотата и невинността на човешката душа!
"Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"
Из "Албена", Йордан Йовков
| Тегло | 0.400000 |
|---|---|
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Труд |
| Корица | твърда |
| Размери | 15х22 |
| Брой страници | 600 |
| Дата на издаване | 2021 г. |
| Език | български |
Напишете вашето мнение
