„Силата и разумът не живеят в човека, те идват при него като гости, когато съдбата ги повика.“, Александър Григоренко
Вторият роман на Александър Григоренко „Илгет. Трите имена на съдбата“ ни отвежда сред тайгата и разказва за надеждата, за онова, което осмисля истински дните ни
„Илгет“ разкрива темата за прищевките на съдбата, когато човек изведнъж се измъква от нищетата и се потапя в света на богатствата, но и също толкова бързо губи всичко. За да открие накрая истината, че най-голямата благословия е да живееш без страх…
Откъс от книгата
През годините, когато никой не мисли за смъртта, си имах име, което вече съм забравил, сила в тялото и радост в сърцето. Та бях тръгнал тогава на другия бряг на Йонеси, небето беше ясно и синьо и бях радостен, понеже отивах да си открадна една мома, която знаеше, че ще я открадна, и тръпнеше от нетърпение. И докато си мислех за нея, се разсмях от радост и в същия този миг ледът под краката ми бавно се пропука и заплува. Имах хубави ски и забързах, та да мина час по-скоро през опасното място, обаче ледът пукаше все по-силно и ми се стори, че се плъзгам по нанадолнище. Парчето лед под мен се превъртя и паднах във водата. Тя се вкопчи в ските ми и ме повлече към дъното. Успях да смъкна ските и се хванах с две ръце за здравия лед. Държах се с все сили, страхът ми ги беше дал, ръцете ми се плъзгаха, не се престрашавах да се пусна поне с едната, та да си сваля дрехата и брадвата от колана — а водата ги дърпаше и се смееше на страха ми.