Французойките не спят сами

През лятото преди последната ми година в гимназията прочетох една статия в списание Mademoiselle за правата на жените и независимостта им. Вече бяха дошли седемдесетте години и всичко се беше променило. Ходех на училище със скъсани джинси и армейско яке, накичено с протестни значки. Един следобед приклещих баба си на дивана и й казах....

- Защо трябва да ходиш в салона за красота и постоянно да се обличаш елегантно? Дядо не отделя толкова много време, за да изглежда добре заради теб. – Приближиш се още към нея и продължих. - И защо винаги носиш поли и рокли, чорапи и обувки с токчета?

Баба ми само се усмихна. Попипа перлите около врата си и помоли майка ми за чаша чай. Това беше сигнал, че повече не иска да разговаря за това, и темата приключи.

И все пак за мен реакцията й само засили нейната загадъчност и мистерията да бъдеш французойка.

След като завърших колежа, заминах за Франция. Бях на двадесет и една години и си мислех: Добре, сега ще го проумея. Явих се на интервю при дизайнер на рокли в Париж и се справих много добре с диктовката (това беше британска компания и те говореха английски), но когато седнах да напечатам бележките си, открих, че европейската клавиатура малко се различава от английската и американската... Все пак се справих. Записах се в Алианс Франсез. Настаних се в мансарда на петия етаж на булевард „Сен Мишел“ с едно британско момиче на име Морийн Риърдън, с което се бях запознала, докато прекосявахме Ламанша от Дувър до Кале. Срещнах едно момче. Влюбих се. Разлюбих го. Всяка сутрин пресичах пеша Люксембургската градина. Не говорех добре френски и си оставах външен човек, турист. През февруари следващата година Париж беше студен и дъждовен. Разболях се от грип. Свърших парите. Чаках в офиса на „Америкън Експрес“ спешен паричен превод от родителите си.

И след това се отправих към Лондон и към уюта на английския език.

Оттогава минаха години и аз посещавах Франция много пъти. Но страната, и по-специално французойките, все още оставаха загадка за мен. След смъртта на баба ми и на майка ми все още нямах отговори на много въпроси, свързани с културата, езика, историята и как да съхраня поне частица от моето френско наследство в тази наша голяма страна. Имах и толкова много въпроси за любовта и брака. Както майка ми, така и баба ми имаха бурни и страстни бракове, но не проумявах по какъв начин успяваха да държат съпрузите си омагьосани и предани....

Аз съм разведена и наскоро се омъжих повторно, затова съм особено заинтересована и полагам усилия да открия тайните на французойките да запазват любовта жива и постоянно да поддържат интригата. Има толкова много неща за романтиката, секса, брака и за това да бъдеш жена, които баба ми и майка ми така и не успяха да ми кажат. Ето защо реших да замина за Франция, да разговарям с жените там, да науча всичко, което мога, и след това да напиша тази книга, така че всички мои американски приятелки да могат да се възползват от уроците, които французойките биха споделили.