Доброжелателните

Джонатан Лител е роден през 1967 г. в Ню Йорк, но е отрасъл и е получил образованието си във Франция. „Доброжелателните“ е първата му литературна творба. Романът, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е на всички основни езици и е безпрецедентен книжарски и издателски успех.

„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“ – така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа.

Всъщност съвсем спокойно можех и да не пиша. Все пак това не е задължително. От войната насам съм доста дискретен човек; слава Богу, никога не съм имал нужда, както някои мои бивши колеги, да пиша мемоари нито с цел оправдание, защото нямам какво да оправдавам, нито с цел доход, защото достатъчно добре печеля и така. Не съжалявам за нищо: върших си работата, това е; що се отнася до моите семейни истории, които може би също ще разкажа, те засягат единствено мен; а за останалото, към края вероятно прехвърлих всякакви граници, но тогава вече не бях съвсем същият, залитах, но пък и целият свят около мен се клатеше, не само аз си бях изгубил ума...

***

„Литературен подвиг“. 
- „Пари Мач“

„Внимание, шедьовър!“ 
- „Франс соар“

„Доброжелателните“ е нещо повече от предизвестения шедьовър: нездравият чар, който излъчва, е буквално пристрастяващ.“ 
- „Кроник’ ар“

„След няколко десетки часа четене, трябва да признаем: изправени сме пред един паметник на съвременната литература.“ 
- „Льо Фигаро магазин“

„Ако „Доброжелателните“ е гениална творба - а тя е такава, – то не се дължи на повтарящите се ужасяващи удари с чук. Дължи се на методичното изследване на обърканото и сложно потъване в лудостта на един от най-идеалистки настроените служители на третия райх.“ 
- Стивън Инглунд, „Форин полиси“

„Книгата е сатанински умна. Тя е внушителна не само като въплъщение, а преди всичко заради пъклената интелигентност, с която е сътворена. Проявеното майсторство, което не всеки ще одобри, надхвърля всяка друга художественост и ще продължи да води класацията далеч в обозримото бъдеще. Никой преразказ на съдържанието няма да е достоен за нея.“
- Анита Брукнър

„За мен книгата е толкова важна, колкото творчеството на Томас Ман“.
- Клаус Пейман в ТВ предаването „Лезен“

***

Роден в семейство с еврейски произход, (Лидски) емигрирало в САЩ в края на 19 в. Джонатан Лител е син на писателя Робърт Лител. Детството му преминава във Франция, която напуска чак когато става време да влезе в Йейлския университе. Завършил е престижната гимназия „Фенлон“ през 1985 г. Въпреки че семейството му не е имало съдбата на евреите от Европа, Джонатан Лител е отраснал с тази история, която се превръща в централна тема на първата му творба. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След тригодишен престой в „Йейл“ заминава за Балканите - по онова време - арена на конфликти. След завършване на образованието си в Йейл, се включва в редовете на хуманитарната асоциация „Действие“ срещу глада и в продължение на седем години обикаля редица страни във война като Босна и Херцеговина, Чечня, Афганистан, Конго, но ходи и в Москва. През 2001 г. напуска асоциацията, за да се отдаде на писателството.

Двайсет и две годишен, публикува първия си научно-фантастичен разказ на английски език ("Bad Voltage"). След излизането на „Доброжелателните“ - бестселър, преведен в цял свят - издава сборник с новели, написани от 1995 до 2002 г. Следва есе, посветено на белгийския фашист Леон Дегрел („Сухото и влажното“).

Получава френско поданство през март 2007 г. Понастоящем живее в Барселона със съпругата си белгийка и двете си дъщери.