Количка
0
0,00 лв.
Търсене
Бягство от свободата
От: Ерих Фром
Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
СИЕП6926
17,90 лв.
На границата на 19-и и 20-и век, когато социално-политическите процеси текат с голяма скорост, един психоаналитик и философ създава теория, която привидно изглежда не само парадоксална, но дори абсурдна. Може ли човек може да бяга от свободата си? Това логично би попитал всеки втори човек, който не познава теорията на Ерих Фром.
"Бягство от свободата" коренно променя представите ни за липсата на окови и само задълбоченото тълкуване на това понятие би ни убедило колко прав се оказва Фром.
На пръв поглед хората сякаш се справят доста добре с проблемите в икономическия и социалния си живот. Би било опасно обаче да пренебрегваме дълбоката трагедия, скрита зад усмивката на доволството. Ако животът губи смисъл, защото не е изживян, човек изпада в отчаяние. Хората не умират спокойно от гладна смърт. Не умират спокойно и от духовна нищета. Ако гледаме на икономическите потребности само от позицията на „нормалния“ човек и не съзрем неосъзнатите страдания на обикновения, автоматизиран наш съвременник, няма да открием опасността, застрашаваща хуманната основа на днешното общество, готовността да се приеме всякаква идеология, всякакъв лидер, стига само да обещава силни усещания и да предлага политическа структура и символи, които уж дават смисъл и значение на живота на личността.
В основата на масонските цености е свободата във всичките и форми. Свободата да избираме, да сме независими, да бъдем позитивни свободни личности и да поемаме отговорноста от последствията на собствените си дела. Масонството признава великата истина, че свободата следва след готовноста за свобода. Робът се бори да бъде свободен, а свободният – съвършен.
Но възможно ли е човек да бъде истински свободен, и дали често не избираме бягството от свободата, като по-лесния начин за съществуване? Част от отговорите на тези въпроси се намират в книгата на Ерих Фром – „Бягство от свободата”, написана преди 65 години.
Привидно, в заглавието на книгата на Ерих Фром се съдържа абсурд. Свикнали сме да мислим, че съзнателното човешко същество се стреми към свободата. Приемаме на доверие, че всеки би искал да се освободи от робството на условностите и тиранията на страха. Надяваме се, че стремежът на хората към свобода ги прави справедливи и солидарни с неволята на другите. Но много често това не е така. Още повече, когато робството на зависимостта за някои е по-удобно и сигурно от отговорността на свободата.
Оказва се, че свободата е не само висша ценност, тя е и тежко бреме за човека. Защото тя е отговорност. Свободният човек не само взема автономно решения. Той осъзнава и следствията от тях. Не е свободен, например, сомнамбулът. Той не е отговорен, по-скоро за него отговарят.
Свободното действие е обвързване с другите хора. То и израз на морала. Ако аз например считам, че в дадена ситуация трябва да се държа като честен човек, с действието си показвам как трябва да се държат всички останали в такава ситуация. Това означава, че моето индивидуално действие ме обвързва с всички останали.
Да бъдеш свободен, означава да не мислиш действието си като само индивидуално, но и като универсално. Когато с поведението си утвърждаваме определени ценности, ние всъщност защитаваме онова, което разбираме като валидно за всички.
Затова изглежда много по-лесно и безболезнено да се съобразяваме с общоприетите норми, с общественото мнение. Това е страх от отговорността, която поемаме, ако действаме различно от другите хора, защото тогава и вината е единствено наша. И обратното – ако правим нещо, не съобразно собственото си убеждение, а само защото така е прието, това означава неувереност във всеобщия смисъл на акта. Такова поведение и действие не е истински свободно.
Истински свободното действие задължава, то е отговорно поведение. А отговорността от последствията на избора се понася трудно от хората. В повечето случаи човек иска да действа невинно, т.е. така, че вината за неуспеха на действията да не бъде негова. Това е следствие от старата християнска доктрина, че за всяко действие ще има възмездие. Само в общите действия човек не е напълно отговорен, т.е. може да прехвърли вината на други.
Бягството от свободата е отказ от личен избор. Ерих Фром за първи път анализира причините за това бягство. Той вижда корените на бягството от свободата в създаденото усещане у хората, че не могат да влияят на социалните процеси, което подтиква някои от тях да се страхуват от собствените си дела и да не поемат отговорността на личния избор.
Бягството от свободата има много форми. Най-често срещаната е конформизмът. Това е безкритично съгласие с другите. Бягството от свободата е митично, неосъзнато – то е приемане без размисъл на това, което другите вършат. То е следване на общоприетото, на общественото мнение и традиции, то е безпрекословно подчинение, съзнателно самоподчиняване на обществото. Бягството от свободата е адаптиране към стереотипите на действие на другите, превръщане на индивида в тяхно отражение, загуба на личността. То е непрестанно сравнение с това, което е общо дело и никога различаване от него.
Бягайки от свободния си избор, хората стават еднакви, т.е. средностатистически хора. Те не действат автономно, а по-скоро автоматично, тъй както се действа в обществото по принцип. Отбягването на свободата е отказ на личността от себе си, обричане й на безличност. Бягайки от свободата, хората съзнателно се превръщат в абстрактни същества, същества без индивидуалност. Те не искат да се отличават от множеството. Несвободният човек е незабележим.
Поради липса на собствени решения, бягащите от свободата следват обществените норми механично. Поведението им наподобява това на автоматите, чиято програма е предварително зададена. Това е поведение без риск и отговорност. Отговорността за делата се прехвърля на държавата, институциите, обществената система, родителите, лидерите и т.н. Такова подчинение, според традициите на психоанализата, е характерно за мазохизма, самоунижението и потъпкването на Аз. Бягството от свободата е такъв мазохистки акт. То е доброволно отдаване на себе си на властта на други хора, институции и т.н.
Фром тъжно констатира, че изказаната още от Хегел максима, че “Истината на властта е робството” е справедлива. Защото, ако и да е вярно, че робството е насилие, то и без робска нагласа няма властници.
Бягството от свободата не само поражда хора послушници, конформисти. То култивира пасивни, апатични и лишени от инициативност хора. Бягайки от свободата си, човек се превръща в играчка в стихийния ход на събитията, т.е. сам се предоставя на съдбата.
И обратното – цялостната, единна по своята същност личност изразява свободата си чрез спонтанна активност.
Става въпрос за спонтанност в такива важни области като проява на чувствата, свобода и спонтанност в интелектуалната сфера, неподправеност при формиране и изразяване на желанията - свободно целеполагане, спонтанна дейност.
Основната теза в книгата на Ерих Фром е, че свободата е двузначна. От една страна, личността, освободена от традиционните авторитети, се оказва изолирана и безсилна, превърнала се е в "инструмент за постигане на несвойствени цели", отчуждена от себе си и от другите. Позитивната свободна личност, от друга страна, се идентифицира с пълната реализация на собствените си възможности и със способността си да живее активно и спонтанно.
Човек никога не е напълно свободен. По логиката на собствената си динамика свободата винаги може да премине в собствената си противоположност. Както самият Фром пише: "Победата на свободата е единствено възможна, ако демокрацията се развие в общество, където личността, нейноят растеж и щастие са цел и смисъл на системата, където животът няма нужда да намира оправдание в успех или в нещо друго, а личността не е подчинена на някаква външна сила или манипулирана от нея, независимо дали е държава или икономически механизъм."
Макар да е писана преди повече от 65 години, "Бягство от свободата" сякаш е написана тази сутрин.
***
Ерих Фром е представител на т.нар. Франкфуртска школа, но той е толкова оригинален в трактовките си, че всеки би казал, че сам по себе си е цял университет. Преподава в Колумбийския университет и Мичиганския щатски университет. Става известен с трактовките си на въпроси като какво е "да бъдеш" и "да имаш" свобода - какъв е социалният ефект от свободата - все въпроси, които са в основата на проблематиката на съвременния свят.
Откъде тръгва теорията му за мястото на човека в социума, или иначе казано - в обществото? Фром се позовава на няколко хуманистични подхода, за да я определи, като: същностна, динамична и диалектична. Кое е същественото за човека, от гледна точка на Фром? - Да действа свободно и да разбира обективното единство в едно общество като проява на любов, в смисъл на разбиране между отделните индивиди.
Въпросът, който ни поставя Фром днес е, доколко ограничаването на нашите свободи, да речем в момента заради пандемията от коронаврус, която е изправила света пред опасността за оцеляване във всички аспекти на това понятие, ще повлияе на личната ни свобода да взимаме индивидуални решения, и доколко тези индивидуални решения ще кореспондират с общото благо, на фона на все по-разграждащата се социално-икономическа ситуация.
| ISBN | 9789542836926 |
|---|---|
| Тегло | 0.350000 |
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Сиела |
| Корица | твърда |
| Размери | 15х22 |
| Брой страници | 296 |
| Дата на издаване | 2021 г. |
| Език | български |
Напишете вашето мнение
