Николай Овчаров

Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей към БАН, където работи от 1981 г. Дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва от 2003 г. Преподавал е в Славянския университет (1995–1999), Нов български университет (1999–2002) и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (след 2009 г.). Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Член на Научния съвет на Македонския научен институт (1998–2002). Почетен председател на изложенията „Културен туризъм“ (2008, 2009, 2010) във Велико Търново. Председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване недвижимите паметници на културата към министъра на културата на България (от 2010 г.). Член на Научния съвет на Националния археологически институт – БАН. Член на Националния обществен съвет за определяне „Чудесата на България“ през 2011 г. Директор на частния Институт за изследване на Средновековието към Велик приорат – България на Ордена на рицарите тамплиери. Велик офицер към същата организация. Удостоен с титлата „академик“ на Българската академия на науките и изкуствата, 2012 г.
Николай Овчаров притежава почетен сертификат за „Завоюван висок престиж и обществено признание и за принос в развитието на българската култура“, придружен със „Златна карта“ и „Златен диплом“, издадени от Националния конвент на експертите към Европейския форум на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали. Избран за „Достоен българин на 2005 г.“ в класацията на в. „24 часа“. Носител на голямата награда за принос в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол“ (2009). Носител на орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010). Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от Международната туристическа борса „Ваканция и Спа Експо“ (2011).
Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековният манастир „Св. Йоан Продром“ в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.