Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си. Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж Ла Сал. При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си. През 1946 Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 баща му го изпраща във Военната академия.

Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник „Ла Индустрия“, като междувременно поставя първата си пиеса „Бягството на инката“ („La Huida del Inca“). През 1953 постъпва в Националния университет „Сан Маркос“ в Лима, където учи литература. През 1955 се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета Комплутенсе в Мадрид.

Марио Варгас Льоса става известен с романа си „Градът и кучетата“ („La Ciudad y los Perros“; 1962). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ („La Casa Verde“; 1966), за който получава първата награда „Ромуло Галегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

През 1965 Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател. През 80-те Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 получава наградата за испаноезична литература „Мигел де Сервантес“.

През 2010 Марио Варгас Льоса е избран за Нобелов лауреат за литература. Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.