Халед Хосейни

Хосейни е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра. Баща му работи като дипломат в Афганистанското външно министерство, а майка му преподава в голяма девическа гимназия. Семейството живяло в богатия квартал Уазир Акбар Хан в образована, космополитна среда, където жените живеели и работели с равни на мъжете права. През 1970 г., след преназначаване на баща му на работа към Посолството на Афганистан, Хосейни и семейството му се местят в Техеран, Иран. През 1973 г. семейството му се завръща в Кабул, където се ражда по-малкият брат на Хосейни. През 1976 г. бащата на Хосейни получава ново назначение и семейството се премества в Париж, Франция. След кървавия преврат през април 1978, чрез който НДПА – народно демократичната партия на Афганистан - подкрепяни от СССР чрез Политбюро на ЦК на КПСС и инвазията на съветската армия в края на 1979 – началото на 1980, семейството решават да не се връщат в страната си и искат политическо убежище от САЩ. Преместват се в Сан Хосе, Калифорния, САЩ през 1980 г, където се установяват.

Хосейни завършва гимназия в Сан Хосе през 1984 и се записва в университета в Санта Клара, където завършва биология с бакалавърска степен през 1988. Следващата година се записва в медицинското училище на калифорнийския университет в Сан Диего. Там завършва през 1993 като доктор по медицина. Завършва своята специализация във вътрешни болести в медицински център Седарс-Синай в Лос Анжелис през 1996. Практикува медицина като лекар интернист от 1996 до 2004.

Халед Хосейни става посланик на добра воля на върховният комисариат на ООН за бежанците. Работи за обезпечаване на бедстващите в Афганистан с хуманитарни помощи чрез "Фондация Халед Хосейни". Идеята на Хосейни за фондацията е вдъхновена след пътуването му чрез върховният комисариат на ООН за бежанците до Афганистан през 2007 г. Живее в Северна Калифорния с жена си Роя и двете им деца - Харис и Фарах.

Автор е на бестселърите „Ловецът на хвърчила“ (2003 г.), „Хиляда сияйни слънца“ (2007г.) и „А планините ехтяха“ (2013 г.).