Количка
Вход

Анхедония

От: Димо Райков

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201069272
Специална цена 11,16 лв. Редовна цена 15,95 лв.

4,79 лв. 30 %

Дългоочакваният нов роман от Димо Райков

Смъртта на всеки един наш татко, на моя, на твоя, на нашите татковци, всъщност е поредната малка смърт на България.

Затова не можех да не я напиша тази книга.

Защото тя е за нашата горка съдба, българска.

Защото тя е разказ за ония хора светулки, без които светът би попаднал във вечна тъма.

Те блестят със своята привидна безличност... Те са хора, които не налагат своята собствена светлина нарочно, с някаква користна цел. Те светят тихо, почти незабелязано. Защото те светят с... душата си.

Онова, което посяха в нашите сърца, няма цена.

И в това „посяване“ се крие техният героизъм – тих, но властен, този толкова нужен и днес, и завинаги, героизъм саможертва...

Да, за тях е моят роман.

Прочетете го.

И помълчете.

 

Димо Райков

Прочетете интервю с автора тук или интервю с редактора - Стойо Вартоломеев тук.

Повече информация
ISBN 9789542619048
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Брой страници 296
Дата на издаване 2019 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Анхедония
Вашият рейтинг

И ето – татко му вече е в Париж!

Той току-що бе излязъл от тунела на метрото, правнучката, родена само четири месеца преди смъртта на жена му, го очакваше в детската си количка.

Каква картина – един току-що роден живот и един възрастен мъж, попаднал за първи път в града мечта, докосващ детската плът на своята кръв...

Извади фотоапарата – изпуска ли се такъв миг – прадядото, човекът, който за първи път в своя живот излизаше зад граница, и детето, родено в най-свободния град в света, детето, което още на два месеца отиде в раничката за бебе на гърба на майка си чак до Ню Йорк... Две смаяни от жажда за живот лица... Едното гладко и меко като коприна, другото – грубо, посечено от бръчките на почти изживения вече тежък живот... Но обединени от оная омая, омаята на желанието да тръгнат, да видят, да докоснат...

 

О, как се гледаха в очите тези две чеда на една и съща кръв...

Отдръпна се и засне първата снимка от стъпването на баща си на парижка земя. Най-хубавата снимка...

Да, снимката за началото и... краят... Всъщност за негово величество Живота, нали?

И в този миг идеята узря – той ще направи на баща си албум, това ще бъде най-хубавият му подарък.

Усмихна се. Наистина правнучката и прадядо й бяха чудесна двойка.

Изтръпна.

Какво ли чувстваха в тези мигове те, прадядото и правнучката...

А отсреща се белееше Айфелката.

 

И тръгнаха към нея. Веднага.

Татко му все повтаряше – давай, давай, давай... Искам чак горе! На върха на света, чуваш ли... Искам да се кача на самия връх, синко! Там, на върха! Чуваш ли?

Чуваше.

И то със сърцето си.

Разбира се, че щяха да се качат най-горе...

На самия връх на света...

 

Предварително бе намислил да му покаже Айфеловата кула откъм площад „Трокадеро“, оттук красавицата се виждаше в цялото си достолепие. И този първи досег оставаше у виделия я по този начин за цял живот.

Нарочно нищо не казваше на татко си, не му посочваше. Остави изненадата да бъде пълна.

О, какво се появи по лицето на баща му, когато изведнъж съзря в далечината контурите на кулата!

Как то изведнъж се промени неузнаваемо!

Старецът бе онемял!

И възхита, и възторг, и... тъга, защо ли пък тъга видя синът в изражението на любимото лице.

И после стана нещо, което го потресе. Татко му не бе набожен, стъпваше рядко в църква.

Но сега той изведнъж падна на колене! И се... прекръсти... Веднъж, два пъти...

И възрастният човек, все едно бе дете, се втурна към... Айфелката...

Майко мила, та това е Айфелката, Айфелката... – повтаряше като в унес татко му.

И летеше ли, летеше...

Натам, към Мечтата си...

Едно голямо, възрастно дете, хукнало със сетни сили към... Живота...