„Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето..."

Морските записи са спомени. Спомени за едно незабравимо или неизживяно лято. Спомени, които разтърсват душата ти из основи и топлят, парят в есенните и зимните дни, когато е особено трудно очакването на светлината...

„Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева...”

Честно казано подходих предубедено към тези „Морски записи”. Тънко книжле, непознат автор - какво ли пък толкова ще ми каже ново и непознато за морето?

Сгреших. Разтърси ме из основи! Прочетох книгата на един дъх - така, както изпиваш старо, отлежало уиски – на екс. И пари, пари... и искаш още. Държах я в ръцете си и не ми се искаше да я затворя. Невероятни разкази, живи картини, места, които са ми скъпи и съм посещавала многократно, но сега представени през едни други очи... места, които крият и моите спомени, но не само.

„Захар и сол. Морето имаше много от едното. Тя - от другото. И срещата им винаги щипеше."

Както солта и пясъкът полепват по краката ни на морския бряг, така залепнаха в душата ми „Морските записи” на Антон Георгиев. Да кажа, че съм впечатлена, ще бъде малко. Страхотен, невероятен дебют. Живи картини, великолепен изказ, удивителни разкази и стихове. Носталгия по морето и любов към онази синева, която ни тегли към себе си, която така силно ни привлича... Защото, който се е влюбил в морето, остава в плен на тази любов цял живот. Единствено мога да добавя - заслужава си, прочетете я.

„Ела в средата на морето, откъдето не се вижда никой бряг. А облаците скриват всяка звезда. И ще видиш всички посоки...”

 

Автор на текста: Валентина Андреева, книжарница "Хермес" - Видин