Александър Бандеров

 Поетът Александър Бандеров е роден в родопското село Лясково. Той е бил дългогодишен редактор във вестник “Отечествен глас” и в издателство “Христо Г. Данов”. Стихосбирките му “Най-добрият урок” (1962), “Денят е с две лица” (1967), “България, лето 893” (1970), “Пътуване към планината” (1974) го налагат като талантлив български творец. Поетическата зрелост на Александър Бандеров ярко се проявява в “Когато си далеч” (1979), “Ако останат спомени” (1982), “Нощни галактики” (1983), “Отвъд сините планини” (1986), “Глуха тетрадка” (1991), “Рушенето на часовете” (1993).
Автор на изповедно-психологическа лирика, Бандеров е носител на наградата “Пловдив” за литература (1994). От 1995 г. живее в Канада, където създава пронизаните от носталгични тръпки творби от книгите “Вигвамите на Орилиа. Стихове от Онтарио” (2001) и “Отблясъци от малахит” (2003). Автор е и на есеистичната книга “Сред слънчевите копия на здрача” (2004). През 2007 г. излиза и стихосбирката му “Отвъд” – поредно доказателство за таланта му. Точно е отбелязал Антон Баев, че в последните негови творби “времето като историческа и нравствено-психологическа категория е основен лирически персонаж”.
Александър Бандеров умира на 8 ноември в Торонто – далеч от родината си. Според изричното му завещание урната с праха на този “горд, неподкупен, чужд на суетата” поет е положена в Централните пловдивски гробища на 17 декември 2007 г.