Количка

Компас на храненето

От: Бас Каст

Специална цена 15,26 лв. Редовна цена 17,95 лв.

2,69 лв. 15 %

​​12 най-важни правила за здравословното хранене
Над 1 милион продадени екземпляра

Кой е най-здравословният начин на хранене? Вредни ли са въглехидратите? Да избягваме ли мазнините? Как да отслабнем ефективно? Диетолози и фитнес инструктори дават противоречиви отговори на тези въпроси и е трудно да се ориентираме сред множеството конкуриращи се системи за отслабване и оздравителни програми.
Авторът на тази книга – Бас Каст, се заема да отсее научно доказаните факти от популярните митове за здравословното хранене. Когато на 40-годишна възраст германският научен журналист започва да получава сърдечни кризи, решава да се откаже от вредните хранителни навици. За да подбере най-подходящия режим, той внимателно анализира последните научни открития в областта на метаболитната биохимия, диетологията и геронтологията. В хода на проучването Бас Каст открива множество факти, които оборват редица разпространени схващания или пък потвърждават някои отдавна известни истини. Той извежда най-важните заключения и представя кратко и достъпно научните факти зад тях, като накрая формулира 12 практически правила за здравословно хранене. Благодарение на тях ще разполагате с ценен компас, който да следвате по пътя към здравето.
Повече информация
ISBN 9789542621119
Тегло 0.3000
Издател Хермес
Корица мека
Размери 14,2х20
Брой страници 320
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Компас на храненето
Вашият рейтинг
Въглехидрати: обобщение и препоръки

За „официалната“ препоръка да се ядат колкото може повече въглехидрати няма солидни научни доводи. Тъкмо някои от разпространените в Германия въглехидратни бомби като картофите и белия ориз са по-скоро вредни, ако се консумират в големи количества, особено при нашия заседнал начин на живот.
Това важи с особена сила за хората с инсулинова резистентност. Техните тела не се повлияват от нискомазнинната (т.е. високовъглехидратна) диета. Който страда от инсулинова резистентност, ще се чувства най-добре на нисковъглехидратна диета. Тя обаче може да бъде много полезна и за всички останали хора.
Общото правило е следното: Решаващо е не относителното количество, а качеството на въглехидратите. Най-вредният въглехидрат е захарта, особено под формата на течен, промишлено произведен продукт като кола, фанта и прочие подсладени напитки. При редовна консумация на големи количества фруктозна инфузия се стига до омазняване на черния дроб, което от своя страна води до инсулинова резистентност и всевъзможни отрицателни последици  – от наднормено тегло до всички болести на стареенето. (Имайте предвид, че хибридът, наречен захар, се състои не само от фруктоза, която черният дроб превръща в мазнина, но и от глюкоза, която попада в кръвта и причинява секреция на инсулин: може би това съчетание от омазняване на черния дроб и повишени нива на инсулина е причина захарта да е толкова вредна.)
В сравнение със захарта чистите глюкозни бомби – бял хляб, картофи, бял ориз, бели макарони, не са чак толкова нездравословни, но не бива да се консумират в големи количества. Те съдържат много калории и сравнително малко хранителни вещества. Освен това повечето такива храни причиняват твърде бързо повишаване на кръвната захар. Белите макарони се усвояват по-бавно и съответно не повишават нивата на кръвната захар и инсулина в такава степен. Макаронените изделия не са вредни, но няма да ви доставят много хранителни вещества, освен ако не предпочитате пълнозърнестите.
Хлябът с квас също е полезен, най-вече защото квасът допринася за по-бавното усвояване. Освен това хлябът с квас обикновено се приготвя от по-груби брашна и съответно готовият хляб е по-богат на витамини, минерали и баластни вещества (най-често се използва брашно с типов номер над 1000).
През последните години демонизирането на хляба, пшеницата и глутена се превърна в национален спорт. В тази полемика има зрънце истина, но мащабите й са преувеличени. Целта ни трябва да е да избягваме преработените, бързо усвоими, бедни на баластни вещества въглехидрати. Пълнозърнестите храни като цяло са препоръчителни. Сред тях има и „екзотични“ продукти като булгур (ГИ = 48).
Наред с плодовете и зеленчуците особено ценен източник на въглехидрати са варивата. Те повишават нивото на кръвната захар изключително бавно, съдържат много баластни вещества и повече протеини от картофите, ориза и макароните. По тази причина варивата спомагат за отслабването, докато картофите по-скоро водят до напълняване. Неслучайно най-дълголетните народи (японците от Окинава, адвентистите, жителите на някои средиземноморски райони) много често ядат варива, било то боб, леща и/или грах.