„Светът е да му се радваш, а не да го гледаш под вежди и да виеш като вълк срещу луната по снежните баири на саракта“

Трилогията „Солунските братя“ проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство.

Първата книга от трилогията - романът-кауза „Светът на надеждата“ пренася читателя в един друг свят, който не се различава от днешния, независимо че попадаме назад във времето, в смутните времена, когато е създадена славянската азбука.

Историята започва със завръщането на Константин (Кирил) в Константинопол. Философът се ползва с благоразположението на младия император Михаил III, който е готов да го отрупа с богатства и слава, но Константин нехае за тези земни блага и решава да се оттегли при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон“, където двамата се отдават на свещеното дело да създадат писмена за славяните. 

Паралелно с историята за солунските братя, Караславов ни разказва и за княз Борис и борбата му за промяна. Князът усеща нуждата народът да се просветли и да настъпи мир в славянските земи. Така пътищата на княз Борис и братята просветители се пресичат, за да донесат на славянския народ така желаната утеха. 

Авторът описва дворцовите интриги и преструвките на хората от властта и църквата. Показва ни как още от стари времена е имало разделение, предразсъдъци към различните и как винаги са съществували жестоките задкулисни войни. Събитията в романа са динамични и изпълнени с напрежение, а героите - живи и пълнокръвни. И точно както обикновените хора, и героите на Караславов имат същите слабости, поддават се на изкушения и допускат грешки, които може да им струват скъпо.

„Странни са човешките работи, понякога мислейки за доброто на народа си, подготвяш лошо за ближния си.“

Освен лошото, авторът ни показва и добротата, любовта, съчувствието, желанието за знание и борба, които са съществували в човека от памтивека. Между страниците на книгата, освен лицемерието и лъжите на висшестоящи и духовници, читателят вижда и подадените за помощ ръце, утешителните думи и вътрешните борби на тези, които имат желание да помогнат и остават верни на себе си. 

 „Ти, Клименте, имаш  ръка, която може да дава очи, а това не всеки може... това е добро!...“

Слав Караславов така изгражда образите си, че читателят се превръща в някакъв особен всевиждащ свидетел на описваните от автора събития. Когато човек чете книгата се замисля какви са били хората зад имената в учебниците по история, какво са чувствали и мислели, каква цена са платили, за да постигнат целите си и да направят великите дела, с които сме ги запомнили. Чрез образите на героите си, авторът ни показва как може да бъде погубена и озлобена една добра душа, но и как същата душа може да бъде спасена от едни прости думи на утеха и жест на доброта. Колко малко е нужно, за да помогнем или унищожим някого. Показва ни важността на малките неща, които пропускаме, забързани в работата си, в битките си и как се сещаме за тях и ги оценяваме, когато е късно. 

„Всичко това е съществувало, без да го докосне с присъствието си, без да го завладее с песните и цветовете, и трябваше да наближи денят, когато човек се прощава със земното, за да види, че е пропуснал истинските наслади.“

„Светът на надеждата“ е книга, която ще напомня винаги, че думите са сила, че един текст може да те сграбчи и да те вдигне поне малко над земята, та било то и за кратко, за миг-два, може би, и че именно тези мигове са безценни. 

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница "Хермес" - Стамболийски